Добър ви ден. Нещо ми е смачкано и не ми се пише. То и време нямах, де. Бяхме по почивки две седмици. Оконателно вчера се прибрахме и от утре пак с Беличка оставаме сами, тати тръгва да работи. Така свикнах 20 дена да сме заедно. Много ми е терсене сега. Разписвам се и с два неуспешни опита последните два месеца. И слагам точка. Може би човек трябва да знае кога да спре. Нямам сили и нерви вече.Много ми се искаше Бела да си има братче или сестриче, но ни е било писано. 10 опита, стига вече.И пари няма.
Имам някаква идея, да опитам в Бг, да си платя осигуровките там, и да подам документи по ФАР. Но незнам как стои въпросът, колко време назад трябва да имаш осигуровки, и как става номера изобщо? Мъжът ми е здравно осигурен тук, с него как стои въпросът за ФАР? Много, много въпроси имам. Малко да си подредя мислите и ще видя дали и как... Едно е сигурно, че тук с опитите приключих.
Сега отиваме малко на плаж. Хубав ден.
От дъха си частица ти давам-
поеми глътка въздух от мен.
Знам, уплашена си, но продавам
за живота ти своята тлен.
Изкрещи, за да знам, че си моя-
...тъй крещях, щом пое своя път.
Ти вълната си- аз съм прибоя.
Моя кръв си. От моята плът