Момичета имам страшен проблем.От една седмица детето ми изпада в нервни кризи.
Абсолютно нищо не помага реве до пълно изтощение.
Ние сме от Пловдив моля ви ако някой знае добър детски психолог да ми препоръча.Положението е много сериозно!

и аз по едно време се канех да го водя на психолог,но всички ме разубедиа.за неговите две години било нормално такова поведение.алекс имам чувството,че постоянно е нервен,в нас все реве и крещи,тръшка се.исках просто да ми дадат съвет как да реагирам адекватно в дадена ситуация.аз направо изтерясвам понякога.

[mery78.multiply.com]

[www.bgphoto.net]



Ако искаш да промениш Света-промени себе си,
ако искаш да промениш мъжа си-промени себе си,
ако искаш да промениш детето си-промени себе си
и те ще се променят!

Мери аз говоря наистина за нещо което не мога да контролирам.
Одеве заспа от изтощение и още спи.Не ми се мисли сега като стане какво ще е пак.
Водих я да и баят за уроки днес и вече наистина незнам какво да правя.

Ани, това е сайт, където можеш да попиташ по даден проблем. Отговарят само доктори, забранено е друг да отговаря. И до колкото си мисля, май всички лекари са от Пловдив. Поне на първо време, докато си намериш, можеш да пишеш там.
[www.zadecata.com]

Анито, колко е голямо детенцето?

аз съм от Пловдив и водя детето на дет.психолог, психиатър и логопед.
специализиран кабинет има в бараките преди хирургиите (там се преместиха приемните кабинети от бул.Руски - психиатрията)
доктор Иванова - добра е. внимателна, разпитва детето насаме,
днес съм от 17,30 при нея за пореден път.
телефон не мога да дам, защото на място си записвам час.
ако искаш да запиша час цъкни ми на лична данните и вечерта като ходя ще видя кога има свободни часове.
Приема е безплатен и продължава не по-малко от половин час.






Жените никога не знаят какво искат,но го искат веднага!

Здравейте, момичета. Аз работя в медицински център и при нас има детски психолог. Ако искате пишете ми на лични за повече информация.

"Колкото повече толкова повече" - Мечо Пух

Момичета благодаря ви на всички за съпричастността.Днес яводих на психолог казва се Радка Цонкова.
Като за първи път ми се стори добре.
Преди малко пак рева 30 минути и като видя че никой не и обръща внимание спря и заспа.
Извинявам се ако с нещо съм нарушила правилата.
А детенцето е на 2 години и 2 месеца.

Anito, аз имах подобен проблем преди няколко години с голямата щерка. ( бях пускала тук тема, но не мога да я намеря, ако успея ще ти пратя да я изчетеш ) Беше на около 3г.в. Подобно на твоето детенце и моето изпадаше в едни ужасни истерични кризи. Много се тормозихме всички около това, и най-вече детенцето. Подобно на теб се консултирах детски психолог, който ме беше посъветвал да не обръщам внимание и така лека по-лека кризите ще отшумят. Сега си давам сметка, че не съм постъпила правилно, като съм я посшлушала, защото макар и наистина да отминаха тези истерии, проблем си е имало детето ми и аз не съм го потърсила в дълбочината.
Сега втората ми щерка също започна да прави едни такива лигави и кризисни тръшкания, които често биха могли да влудят човек. И подобно на първото дете започнах да не им обръщам внимание. Докато не се замислих по-сериозно и не реших да проуча проблемът. И стигнах до следният извод: детето ми не се чувства добре в детската градина. Учителките му се строги и неусмихващи се много-много жени. Лелята е направо, като надзирател от затвор и като влезнеш в групата все едно няма деца - такава тишина е. Само, като застане на буквата Ф и всичко живо замръзва, включително и учителките. Детето се стяга по цял ден да е послушно и естествено вечерта всичко избива. Всеки ден плаче и се тръшка жестоко.
Реших да сменя групата й, слава Богу имаме две първи групи в градината, но дори и да нямахме щях да търся нова градина. Имам късмета, че работя в това детско заведение и мога да видя тези неща. Защото пред родителите всички се усмихват и са едни мили и благи.
Моят съвет е да не бързате да лепите етикети на детенцето, а сериозно да обмислите с мъжът си какво не е наред в ежедневието. Всякакви малки и дребни детайли биха могли да подтикват малкото дете да реагира по този бурен начин. Дали не му се угажда в повече, дали има постоянство във възпитанието, дали има някакво напрежение в работата на единия или и на двамата родители, което се пренася у дома и още куп други неща...!
И нашата психоложка беше ме посъветвала, както писах да направя така: да отделям тръшкащото се дете в отделна стая, като й казвам, че като се накрещи може да дойде при мен и да говорим. После пък четох метод за физическо задържане на детето в похват - "здрава прегръдка" и този метод също пробвах и наистина действаше ( с голямото ми дете ): по време на истерия я обхващах с ръце и я стисвах здраво в прегръдката си, говорейки й нежно и мило, но с категоричен тон. Детето ми се мяташе, като звяр в мен, докато не се умаломощяваше, а накрая почваше да се смее. Много методи има, но един от най-сигурния метод, който 100% няма да остави психологическа травма на детето е да намериш от къде идва проблема и какво именно притеснява малкото човече.
Успех ти пожелавам и пиши!

Клубни правила
Правила за подписите
"Детето, чието развитие е усложнено от дефект е не по-малко развито от неговия нормален връстник.То е същото дете, но по друг начин развито" Л.С.Виготски
Да бъдем толерантни към различните деца. Да научим децата си на толерантност.
На небето звездичка вечно ще грее и сладката Ная, с усмивка на нея ще се люлее. Почивай в мир, мило детенце.

Абсолютно подкрепям написаното от Дорето! При Данито ситуацията беше същата - малкият е бил много стресиран от детската ясла, в момента, в който го вземех, му избиваше цялото напрежение и настъпваше кошмар. Ужасни истерии. Сестрите ми ги подхвърляха едни, че не съм можела да се оправям с детето си и подобни простотии, но на практика те бяха тези, които генерираха това напрежение у детето. След спирането от яслата и разговор с още няколко родители ми "светна" за какво иде реч.



Когато човек силно желае нещо, цялата Вселена му съдейства!

Сърдечно брагодаря на всички които сте ми писали!
Има нещо вярно в това че да оставиш детето само да реве не е решение на проблема защото пробвах но тя направо остава без сили след толкова рев.
И за прегръдката съм съгласна защото колкото и да говоря тя не се съгласява с нищо и крещи истерично само когато я прегърна силно спира и започва да ми се усмихва.
Дъщеря ми не ходи на ясли аз си я гледам и докато при вас проблемът е от там при нас незнам къде да го търся.

И ние имахме подобни проблеми.При по-емоционалните деца е така,много силно преживяват.Сами го правеше нощем и нищо не можеше да я успокои.Но вси4ко премина,не съм я водила никъде.Просто всяка една малка промяна,стесова ситуация,уплаха може да е при4ина.
Бързо да минава!

Помогнете.Детето ми е на 1,6 години.Ходи на ясли от септември.От скоро започна да си бие главата с двете ръце,плаче и се мята назад,удря си главата в стената или на пода,изпада в истерия.Взимам го на ръце и го прегръщам,говоря му,но трябва да мине време,докато се успокои.Най ме плаши това с биенето по главата.Изглежда много жестоко.най-лесно е да се каже,че го е видял в яслите.Може би има друг проблем.Благодаря предварително.

Лили,Сами не ходеше на градина,но имаше период,в който правеше така,даже се дереше с ноктите по лицето.Може да е от стрес в яслата или някакви промени ако сте правили наскоро.На мен тогава ми казаха,4е вси4ко влияело,дори най-малката промяна в стаята й.Дано премине скоро.При нас отмина,аз така и не разбрах то4но какво беше,но поне ако мога с това да те успокоя,отминава.Все пак се посъветвай със специалист,за да си по-спокойна.Успех!

Лили, възможно е да е от яслата. Попитай там дали го прави и помоли да го наблюдават по-обстойно ако и там го прави - в какви моменти започва, т.е. от какво се провокира. Имах момченце в яслата, което по подобен начин започваше да се удря с юмруче по главата, когато му правихме забележка ( когато правише бели или удряшае други дечица ) - започваше се едва ли не да се самонаказва. Период беше и тази година вече не го прави.
Някои дечица много бурно реагират на оставянето в яслата. Не го правят с умисъл, но сякаш искат да привлекат вниманието на родителя и да им кажат, че не искат да се разделят с тях, като ги оставят в яслата. Просто по-емоционално реагират, сякаш искат да те накарат да ги съжалиш.
И моята голяма щерка правеше подобни неща, като я пуснах на ясла, на 1г.9м. Тръшкаше се по пода, мяташе се, удряше си главата. Много ми беше мъчно.
Имаш два варянта - или го спираш от яслата за известно време, или се правиш, че не обръщаш внимание. Успокоявай детенцето, като го видиш, че прави така. И му говори много, ама наистина много. Но със сериозен и категоричен тон. Без да му се караш, разбира се. То му е достатъчно, че сам си се кара по този начин.
Това се сещам да напиша в момента. Дано бързо премине.

Клубни правила
Правила за подписите
"Детето, чието развитие е усложнено от дефект е не по-малко развито от неговия нормален връстник.То е същото дете, но по друг начин развито" Л.С.Виготски
Да бъдем толерантни към различните деца. Да научим децата си на толерантност.
На небето звездичка вечно ще грее и сладката Ная, с усмивка на нея ще се люлее. Почивай в мир, мило детенце.

В момента сме със същият проблем и найстина от както тръгна на ясла стана нервна,реве постоянно,сега отказва да си пие лекарствата....дори се сърди че я пипам,не дава да и оправя косата....да и мия ръцете,не дава да я преоблеча...КОШМАР!Незнам какво да я правя,в чудо се денах!Какво ли непробвах....Колко време ще сме така???Какво да я правя?Сега е на 2г8м.

милина, това е просто защото в яслата ги учат да се справят сами! дъщеря ми беше абсолютно по същия начин - всичко сама искаше да прави и не даваше никой за нищо да й помага!



Wise men talk because they have something to say! Fools talk because they have to say something!

И моят мъник само да каже "не" или "не прави така" и започва да се удря по главичката сам.Много ми е мъчно като прави така, но незнам какво да направя.Обяснявам му , че не се прави така и че мама не иска да го удари , а само му казва, че не трябва да прави така и той пак се удря с ръцете по главата