Мъката може да се сподели, така става по-лесно поносима

Исками се да пусна такава тема, породена от поста на sipipi и в нея който се чувства на прага на отчаянието да може да срещне малко успокоение от хора преминали по този път или все още седейки на него.
Ето ще започна аз.
Макар и повечето посетители на форумите да ме познават, като много странна и позитивна птица

вътре в себе си съм затаила една много тъмна скръб
Основната причина, разбира се е астмата на малката ми щерка, но също така болката, която много майки на "различни" деца таят в себе си.
Също така фактът, че се чувствам сама в своето собствено семейство ( имам предвид мъжът ми

) направо ме разрязва. Никога моят мъж не би могъл да усети по такъв начин това, което усещам аз.
От тук, може би и най-големият ми проблем - това че имаме куче, което въпреки, че много обичам може би е една от основните причини астмата на детенцето ми все още да я има ( а може би и да се появи ).
Дори съм пускала тема за това, как да реша проблемът, но все още нещата са си такива,каквито са си били винаги.
Мъжът ми не иска и да чуе за даване на кучето на други хора. Лекари, роднини, аз много пъти сме му казвали, че не е редно да имаме животно, че хигиената в дома ни трябва да е направо безупречна, но ....
Скандали, скандали и пак скандали стане ли дума за махане на кучето ни
А космите му си хвърчат ли хварчат. И не само това. Наистина изнемогвам вече да поддържам хигиената в къщи, а помощта на моя скъб съпруг в това отношение е минимална. Някак си съвсем детински разбира нещата и чувствата му са много над проблемите и техните начини за разрешаване.
Последния сериозен разговор с него беше октомври месец, когато дори бях намерила хора на които да дадем животинчето. Но, разбира се обещанията му и сълзите и последвалата му няколкодневна депресия ме накараха да не действам. А нещата отново са си по старо му

И отново Христинчето едвам диша и отново среднощни инхалации
Ето, споделих си мъката. Наистина ми поолекна и може би ми даде кураж този път да действам по-уверено
Благодаря ви
Клубни правила
Правила за подписите
"Детето, чието развитие е усложнено от дефект е не по-малко развито от неговия нормален връстник.То е същото дете, но по друг начин развито" Л.С.Виготски
Да бъдем толерантни към различните деца. Да научим децата си на толерантност.
На небето звездичка вечно ще грее и сладката Ная, с усмивка на нея ще се люлее. Почивай в мир, мило детенце.
Редактирано 1 пъти последният път 14.03.2007 22:39.