Исками се да пусна такава тема, породена от поста на sipipi и в нея който се чувства на прага на отчаянието да може да срещне малко успокоение от хора преминали по този път или все още седейки на него.
Ето ще започна аз.
Макар и повечето посетители на форумите да ме познават, като много странна и позитивна птица вътре в себе си съм затаила една много тъмна скръб
Основната причина, разбира се е астмата на малката ми щерка, но също така болката, която много майки на "различни" деца таят в себе си.
Също така фактът, че се чувствам сама в своето собствено семейство ( имам предвид мъжът ми ) направо ме разрязва. Никога моят мъж не би могъл да усети по такъв начин това, което усещам аз.
От тук, може би и най-големият ми проблем - това че имаме куче, което въпреки, че много обичам може би е една от основните причини астмата на детенцето ми все още да я има ( а може би и да се появи ).
Дори съм пускала тема за това, как да реша проблемът, но все още нещата са си такива,каквито са си били винаги.
Мъжът ми не иска и да чуе за даване на кучето на други хора. Лекари, роднини, аз много пъти сме му казвали, че не е редно да имаме животно, че хигиената в дома ни трябва да е направо безупречна, но ....
Скандали, скандали и пак скандали стане ли дума за махане на кучето ни
А космите му си хвърчат ли хварчат. И не само това. Наистина изнемогвам вече да поддържам хигиената в къщи, а помощта на моя скъб съпруг в това отношение е минимална. Някак си съвсем детински разбира нещата и чувствата му са много над проблемите и техните начини за разрешаване.
Последния сериозен разговор с него беше октомври месец, когато дори бях намерила хора на които да дадем животинчето. Но, разбира се обещанията му и сълзите и последвалата му няколкодневна депресия ме накараха да не действам. А нещата отново са си по старо му И отново Христинчето едвам диша и отново среднощни инхалации
Ето, споделих си мъката. Наистина ми поолекна и може би ми даде кураж този път да действам по-уверено
Благодаря ви

Клубни правила
Правила за подписите
"Детето, чието развитие е усложнено от дефект е не по-малко развито от неговия нормален връстник.То е същото дете, но по друг начин развито" Л.С.Виготски
Да бъдем толерантни към различните деца. Да научим децата си на толерантност.
На небето звездичка вечно ще грее и сладката Ная, с усмивка на нея ще се люлее. Почивай в мир, мило детенце.



Редактирано 1 пъти последният път 14.03.2007 22:39.

Zdravei Dora2 ,mnogo si prava za spodelianeto na makata.Sedia si az v tozi sait,poproceta nesto -poplaca si ...ponapisha nesto -poplaca si i ei go na v kraia na kraistata kato zatvoria kompiutara i se cuvstvam po-dobre.Nikak si izcelena i pocvam nanovo.Za kuceto kakvo da kaza -kogato covek se privarze to stava vtoroto dete v kastata i togava situaciata e mnogo slozna .Ako ziveete v kasta moze da go darzite na dvora i tova vse pak e niakakvo reshenie,stiga da ne e niakoe dekorativno kucence.Ili pak ako si v blok potarsi niakoi sased -taka hem niama da ti e v kastata hem kato iskate da go vidite ili razhodite ste e savsem nablizo.
Pozdravi i uspeh

Много хубава тема, поздравления!
Ами няма как да не таиш в себе си много мъка, като знаеш диагнозите на тетто си, едва ли би ти било безралично.Моят малък сън, както на много места съм писала, беше с единият крак в гроба.След като се роди го бяха отписала, поради лекарска грешка.Никога не съм си представяла, че след една лека бременност, ще настъпят такива обрати в живота ми.Голямо доносено, прекрасно ангелче, което лекарите като, че ли насила щяха да уморят.Болката я има и до днес и можеби едвали някога ще изчезне.Всяка минута в продължение на 40 дни, аз съм чакала да звънна с най-лошата вест, защото ни бяха предупредили да се приготвяме за погребение.Немога и до днес да го преодолея, въпреки, че е добре, размина се с най-леките последствия, няма умствени увреждания. С астма сме, със пиелонефрит и наследствена таласимия.Развива се прекрасно, много е любвеобилен и умен, но винаги когато го погледна се сещам за критичното му състояние.Понякога много се дразня и дори си полаквам, когато някой каже: "ама не забравяй, че той е по различен той не като другите деца".Ето тези думи не мога да приема и силно ме нараняват, защото на него нищо му няма, дори астмата почти израстнахме, нямаме никакви проблеми.Но хората са запознати със проблеми те му в минало и го гледат с други очи.та дори и в яслата, много пъти са споделяли, че като му прочетат епикризите и страх ги хващало да го гледат.Незнам може би ще мине време в което ще отихнат тези коментари, но дотогава, аз винаги ще съм тъжна когато ги чувам.
Относно кучето, проблемът ми е много близък защото, у свеки имат куче.Ние живеехме там до 1 годинка на малкия и пак не пожелаха да го махнат.Незнам що за хора са това, но ти да знаеш, че с това вредиш на едно малко съсждание което е твоя кръв и пак да предпочетеш животимчето пред детето.Не разбирам рекцията им и много пъти съм казвала, че това е нещото което просто няма да забравя, защото по този начин те му вредя.Може би мъжът ти трябва да осъзнае, че детето е напърво място и че по този начин той предпочита кучето.Освен да си поговориш по сериозно с него и да бъдеш по дръзка, друго не виждам.Ами разкарах си и аз мъката, надявам се да не съм ви натоварила много, защото на мен ми олекна!


[www.jivotno.com]

Понякога животът те подлага на изпит,
преди да си имал възможност да си научиш урока.



Редактирано 1 пъти последният път 15.03.2007 12:47.

Аз пък ще ви чета и доколкото мога ще ви кажа по една добра дума.Много мъчно ми става за такива дечица и все си мисля и за майките им-колко мъка са насъбрали,колко сила им трябва и откъде я намират.Споделяйте,това е най-доброто,което можете да направите за себе си.
Доре,наистина трябва да си по-сторга с мъжа си относно кучето.Ти си знаеш най-добре,но не мога да приема тази ситуация-честно.

Доре, явно си много добър човек. Аз не знам........може би бих го разкарала това куче без да ми мигне окото. Трудно ти е, представям си!
sipipi, сигурна съм, че всичко ще се оправи!
mimi_9, кураж и на теб.
Мога само виртуално да ви подкрепя. И наистина споделяйте, това помага!

*****************************************************************************************************************************************

Една приятелка я изгониха от къщи,заедно с детето,но оставиха двете овчарки.Поради същата причина.

[www.youtube.com]
[www.dveri.bg]

Чак ме хвана яд на твоя "скъп съпруг"!Не може така, нали е заложено здравето на детето?!Знам че човек се привъезва към животното, като към дете, ама трябва все пак някакви приоритети да има!

Здравейте!Някой от вас знаят,че Кристиян е със сърдечен проблем,за който се налага операция.Дълго време на никой не бяхме казвали,но след множеството ни ходения в София,нашите се усетиха,че има нещо.Седнах един ден и им разказах всичко.И като се почна един рев,едно подсмърчане...Знам,че майка ми е доста лабилен човек и трудно се справя с трудностите,но в такъв момент аз нямах нужда от това.Излишно е да ви казвам,че съм изчела доста неща за нашият проблем,че загубих съня си,че в момента трябва да съберем огромна сума за операцията,всяка нощ плача,за да не ме види някой.И непрекъснато го наблюдавам посинява ли,диша ли нощем и т.н.Но животът около мен си продължава.И тук намирам утеха като прочета нещо,посмея се с Оли или пък се ядосам на някой.Искам да дам кураж на мамите,защото сигурно има дечица с по-големи от нашите проблеми.

kristian,
искрено ти съчувствам и те поздравявам, че въпреки всичко се държиш!
А за родителите: какво да ти кажа, има хора, които са си просто такива. Не могат да превъзмогнат себе си дори и, когато така дотежават на някого, който и без това е в тежко положение! При мен свекърва ми е такава! Когато Пламен беше болен и лежахме по болници звънеше да ни занимава с нейните проблеми. Ама на мен не ми е майка и мога да и тегля една на ум. А ако беше майка ми щеше да ми е по-тежко.
Не им обръщай внимание! Ако говориш по телефона с такъв човек и той почне да разстройва: затвори телефона, ако сте заедно просто му обърни гръб и излез от стаята или просто се отдалечи!
Ти си по-важна в случая! Пази нервите си, ще ти бъде достатъчно трудно и без някой да ти слага още отгоре! Ти си по-важна, защото колкото и да се вайкат другите те са само наблюдатели, а ти всеки ден трябва да бдиш над детето си.
Стискам ти палци да получаваш повече помощ от хората до теб и всичко за вас да се развива по най-благоприятния начин! Детенце да се възстанови напълно и да се успокоите колкото се може по-скоро!

Здравейте момичета.От два дни посещавам БИБЕРОН и вече си мисля, че се чувствам по спокойна и по уверена в себе си, не толкова сама и не толкова безсилна.Четейки вашата кореспонденция успях да намеря отговори и за себе си или поне до някъде. Преди две седмици съвсем случайно разбрах,че малката ми дъщеричка почти не вижда с лявото оче. По принцип се имам за силна жена,но в този момент не знаех къде съм,защо съм го допуснала.Как аз,която не допускам чюждо мнение да ми влияе се оставих на лекарите да ми втълпят,че е рано да се намесваме в естественото развитие на детето.Беше бебе, когато забелязах леко кривене на очето.Сега е на 5 години и половина и се оказва,че тя практически никога не е гледала с това ляво оче. Изпратиха ме по живо по здраво с рецепта за очила с обяснението,че на този етап нищо друго не може да се направи,освен да се закрива виждащото оче и толкова...Загубих се в нищото.Забравих къде съм паркирала...Стисках малката ръчичка и се усмихвах... А тя милата ми е умница :"Мамо не се притеснявай.Аз ще накарам това мързеливо оченце да се научи да вижда.Само се тревожа,че няма да те виждам добре,но пак ще те обичкам." Простете, ако съм ви натоварила,момичета. Имам нужда от вашата помощ.Нуждая се от съвет за добър лекар във Варна-независимо дали е в частната или в държавната клиника.В Русе явно няма да се справим.

Добре дошла misy_pisy
От цялото си сърце и душа ти пожелавам скорошно оправяне на оченцето. Сигурна съм, че ще се намери решението на проблема.
Кажи, каква точно е диагнозата?
За съжаление не мога да ти дам съвет за лекар във Варна.

Клубни правила
Правила за подписите
"Детето, чието развитие е усложнено от дефект е не по-малко развито от неговия нормален връстник.То е същото дете, но по друг начин развито" Л.С.Виготски
Да бъдем толерантни към различните деца. Да научим децата си на толерантност.
На небето звездичка вечно ще грее и сладката Ная, с усмивка на нея ще се люлее. Почивай в мир, мило детенце.



Редактирано 1 пъти последният път 17.06.2008 00:43.

Ако те устройва, мога да ти дам координати на лекар в София.

Здравеи Миси Писи ,много мацно ми става като цета такива саобщения (абе хора не мога да намеря кьде ми е буквата ...е как да я напиша като не я намирам,както и да е вие сте разбали коя)
Имам приятелка на която детенцето е с проблем на едното оценце и имат и операция.
Името което горещо ми препораца е доц.Контрова
"Никои друг освен Контрова" Това ми каза .
Като се прибере от работа ще ми даде координатите и аз ще ти ги напиша .
Така це до скоро

Диагноза ли?В това е проблема - никой не сметна за необходимо да ме информира.Нямало заболяване на очето.Може би било наследственно,а и в двата рода нямаме такива случаи.Едната док. го нарече мързеливо око.Другата недоразвито око.На компа отчете 7 диоптъра.Изписаха ни 4 диоптъра и ни изпратиха с уговорка да се срещнем на контролен преглед след месец.Малката красавица обаче е хитра и винаги намира начин и пролука да поглежда със здравото оче.За това се притеснявам дали ще има резултат от очилата,с които впрочем нищо не вижда.И в тази връзка търся мнението на добър специалист.

sipipi - буква "ч" е на реда с цифрите, точно преди "1"

Мерси много ,но от вчера сьм с нова клавиатура и е савсем различна.Намерих я наи-накрая тази буква но е в дясно от Аlt на парви ред

misy_pisy, добре дошла!
Искам да ти вдъхна малко кураж - и аз съм била с кривогледство (направена ми е корекция още като дете), с астегматизъм и далекогледство и мързеливо дясно око. Носила съм замъглено стъкло на лявото око, водили са ме на упражнения и прегледи, но ефект няма кой знае какъв. Мързеливото око си остана такова. Преди години ходих в една частна очна клиника в София за корекция на зрението с лазер, но се оказа, че в моя случай не може да се направи нищо - корегираха само късогледство и астегматизъм. Имах страхотно главоболие (не носех постоянно очила), но с прецизно определения от лекарите диоптри вече отдавна съм забравила за него.
В момента дясното око е с 50% способност да вижда, но това не ми пречи да работя основно с компютър.
Мисля си, че има надежда за детето ти, достатъчно е да се прегледа и диагностицира от специалист. Във Варна има частна очна клиника, за която чувам добри отзиви, опитала ли там да получиш компетентно мнение?
Мисля, че не е проблем да се намери специалист в БГ, възможности има и в чужбина, стегни се, намери сили и действай! Можеш да разчиташ на подкрепата ни! Успех!

misy_pisy,
на де4ицата често се изписват по-малки диоптри от показаното при прегледа точно с идеята, че организма може да ги компенсира.
А иначе не мога нищо да те посъветвам или да ти помогна. Само искам да ти кажа, че съвсем искрено ти съчувствам! Познато ми е чувството за безпомощност при лекарската некомпетентност! Желая ви бързо да намерите най-добрия специалист и детенцето наистина да започне малко по малко да се оправя! Още е мъничка, още имате шансове и време да се оправите!
Целувам ви и прегръщам силно за кураж!

Здравеи Миси-Сипи ,пак сьм аз
Ето координатите
Частен кабинет на ул."Иван Аксасков"42 ет.1 било на много лесно миасто аботно време 15:00 до 18:00
тел.608-053
GSM 0887/226-780
след 20:00 часа може и на 64-13-24
доц.Контрова
Става вапрос за Варна ако не сам казала преди това
Приятелката ми я препорьчва горещо.Тя е обиколила всички вазможни лекари и казва че като спецалист и отношение няма по-добра.А и предразполагала много добре децата.Те все още си ходят там.
Успех ти желая!

Доре,мила,как така едно куче ще причинява болест на детето ти и не можеш да го изхвърлиш?!?

Извинявай,ама на твое място бих изритала и мъжа,и кучето!Егати...