Различните деца : © Български Бебе Център
Страници:  <<1234567>>
Страница:6 от 7
Re: Мъката може да се сподели, така става по-лесно поносима pregradka
Изпратено: vesi_vas (IP регистриран)
Дата: 31 July, 2007 11:37

Дори, ако знаеш колко много искам да те прегърна и да те утеша! И ти имаш нужда от малко време за себе си - не се вини. Правиш всичко, което е по силите ти. Сигурна съм, че си прекрасна майка и съпруга, че правиш възможното да сте добре. Тежко, когато чуеш такива думи от близък /още повече от майка си/, но сама съзнаваш, че те не са верни.
Целувам те - ти си страхотен човек!



Принцеса Ема - [www.snimka.bg]

Реплика на мъжа ми за Биберона " А аз си мислех, че онова жълтото на екрана, е Desktop-а на компютъра ни!"

Re: Мъката може да се сподели, така става по-лесно поносима pregradka
Изпратено: vania dimitrova (IP регистриран)
Дата: 31 July, 2007 12:05

Доре, това разстройство не се ли повлиява от хомеопатия, ще се стопи милото в тия жеги и пак с разстройство sad smiley
А майка ти.. съжалявам sad smiley
Ако можеш да не й обръщаш внимание, то това е от възрастта сигурно..
За мъжа ако някой намери решение - и моя мъж е толкова нервен напоследък, не се занимава с Борис, мен не ме забелязва. И на мен ми е мъчно sad smiley в парите пак намирам причината..
Има дни, в които се насъбира.... поне днес е хладно, ходете на разходка smiling smiley


Re: Мъката може да се сподели, така става по-лесно поносима pregradka
Изпратено: Dora2 (IP регистриран)
Дата: 31 July, 2007 13:55

Момичета, много ви благодаря за подкрепата pregradka прегръщам вси всички поотделно и заедно също smiling smiley
Слава Богу, днес сме по-добре всичкиsmiling smiley И на Хрисито разтройството взе, че й секна, след като я натъпках с лечебна хумана и ентерол и оризова водаsmiling smiley днес обаче занесохме аки за изследване.
Ванче, не съм пробвала този път хомеопатия, просто нямам никаква финансова възможност, след като този месец останах без майчниски, поради това, че шефа ми не си е внесал осигуровкитеsad smiley
А да знаете колко се радвам, че заваля дъждец тука skok
Хайде, целувам ви всички, а пък в разхвърляната ми къща поне е весело, заради децатаsmiling smiley

Клубни правила
Правила за подписите
"Детето, чието развитие е усложнено от дефект е не по-малко развито от неговия нормален връстник.То е същото дете, но по друг начин развито" Л.С.Виготски
Да бъдем толерантни към различните деца. Да научим децата си на толерантност.
На небето звездичка вечно ще грее и сладката Ная, с усмивка на нея ще се люлее. Почивай в мир, мило детенце.

Re: Мъката може да се сподели, така става по-лесно поносима pregradka
Изпратено: Didry (IP регистриран)
Дата: 31 July, 2007 14:09

Уф, тия разхвърляни къщи!!! Че какво му е хубаво на къща стерилна като аптека! Кукленските къщи да стоят така! Ние в нашите живеем и децата ни се забавляват в тях!
Моята свекърва е по стерилизираната среда! В тях като отидем сядаме по пода да ни и изцапаме губерите! Еми, не обичам да ходя там! Не искам и в моята къща да е така! Нека е затрупано с играчки та да си личи, че има деца! И за какво са играчките, ако не да се играе с тях?! За красота ли ще ги редим?!



Re: Мъката може да се сподели, така става по-лесно поносима pregradka
Изпратено: vania dimitrova (IP регистриран)
Дата: 31 July, 2007 15:05

Доре, ние ходим при един хомеопат от 1/2год., цената на преглед е 10лв, когато имам тогава плащам.. Случва се да звъня денем/нощем по спешност 3-4 пъти за хрема или вирус, понеже се познаваме добре вече, описвам симптомите, вече имаме набор от лекарства вкъщи и плащам след няколко дни или като се видим следващия път.
Борис имаше разстройство, което мина мн. леко, за пръв път така, за 1-2 дни с хомеопатично лекарство.
А като се сетя какви вируси ни мъчиха миналото лято и как се бяхме обезводнили.. аз припадах sad smiley За това ме е яд, че се измъчи детето и така упорствам smiling smiley


Re: Мъката може да се сподели, така става по-лесно поносима pregradka
Изпратено: mimi_9 (IP регистриран)
Дата: 31 July, 2007 15:28

Доре не се кори и ядосвай.какво да ти кажа много те е заболяло от думите на майкати, но искам да ти кажа, че може би ако поговориш и обясниш как се чувства при всяка нейна критика, тя може и да си даде сметка, че греши.Много е лесно да корим някого, но винаги трябва да се замисляме за това как се чувства и другата страна.Тя те обича и всичко това го прави за твое добро, но е един жив примет за една теория на Фройд свързана с неосъзнаността.За това как майката желае само доброто на своето дете, че е себепожертвователна, но е в противоречие с поведението си което изразява към теб, а то издава единствено власт и строгост.Така, че опитай се да я разбереш, но най-важното е да я накараш тя да разбере за това колко те наранява при всеки упрек.След като хриси се оправи ще се видим на живо и ще си поговорим на дълго.Много е задушаващо да си по цял ден само с децата, да нямаш и секунда свобода в която да не мислиш за нищо.Просто да изпиеш едно кафе, дори и самичка далеч от ежедневните грижи.Много ти е трудно, но ти си една прекрасна и любяща майка, която ще намери сили в трудните моменти да вдигне гордо глава.Като родители, наше задължение е да се грижим за децата си, но и ние самите имаме нужда от почивка.Дори една машина работи известно време, но все някога трябва да я изключим за да полине дори и за минута. Аз също много се ядосвам, че постоянно е разхвърляно, че никога играчките не са на мястото им, че яде бисквити и ги рони.Майка ми обаче винаги ме успокоява с думите:" разхвърляните играчки внасят много топлота и са знак за това, че в тази къща кипи живот".Винаги, когато ми е тежко и се ядосам, че нищо не ми е на мястото му, защото малкото само пипа и се обаждам, защото знам, че ще ме успокои.Свеки пък е обратното, тя винаги ще каже е има нужда да се пипне от ръчичка, ами нека да го пипне, да ми помогне...Не тя в нас винаги е на гости и не пипа нищо, седи и си пуши цигарки сладко и до там.Винаги, когато майка ми ни е на гости и свеки се домъкне, майка ми готви и тя и сервира и много ми помага, другата е на гости.Не се ядосвам, защото и аз когато отидя у тях заех нейната роля, не пипам, защото не съм си у нас.Така, че Доренце говори с майка си, аз съм сигурна, че вътре в себе си тя един чувствителен и раним човек, който си дава само вид на строгост.Ако всеки път си премълчаваш, или пък избухваш и я нападаш няма да се разберете.Говорете открито, не се притеснявай, че ще и кажеш много неща, но е важно начина по който ще и ги кажеш.И вдете много държите една на друга, но може би сте като два остри камъка, които не могат да се втриват.Дано Хрисито скоро вече е добре и да се разберем за срещичка.


[www.jivotno.com]

Понякога животът те подлага на изпит,
преди да си имал възможност да си научиш урока.

Re: Мъката може да се сподели, така става по-лесно поносима pregradka
Изпратено: sipipi (IP регистриран)
Дата: 2 August, 2007 01:37

Тькмо докато четях и ми се вьртеше в главата как точно да формулирам отношенията с майките...Ами тя Мими9 го е казала много добре.С моята майка Доре сме принципно в много добри отношения и сме прителки.Но опре ли да ме похвали или да ме подтикне кьм нещо начина е абсолютно сьщия .Критика и пак критика.Все ме е критикувала и сравнявала с някой по-добьр от мен.А аз само като чуя пьрвите "акорди " от тези "арии" и пощурявам.Сякаш вулкан изригва в мене.А иначе сьм кротьк и много спокоен и неконфликтен човек.Майка ми е единственият човек на света който може да ме изкара извьн равновесие за отрицателно време.
Сега като ви четох и погледанх отстрани на ситуацията си мисля че ще е добре следващия пьт да преброя до 10 и да поговоря с нея.ДАно да успееш и ти да го направиш.
Нека не забравяме че са ни майки и вече са на вьзраст.Ние на техните години може и по-зле да сме даже с този ритьм на живот.

Re: Мъката може да се сподели, така става по-лесно поносима pregradka
Изпратено: Didry (IP регистриран)
Дата: 21 October, 2007 18:39

Аз пък да ви се оплача: излязохме извън града с колата - решихме да отскочим до Добрич при майка ми. Аз карам, мъж ми отзад с малкия, че още няма книжка. Излязохме от Варна и настана рев дребния иска да идва при мен. Реве и не спира, не дава на баща му да го гушне и т. н... Баща му се разпсува, започна да мърмори и да изнервя още повече положението... Спряхме да го изпишам, тръгнахме, пак рев... По едно време извадиха яденето от чантата и се поукроти.
Изкарахме си добре сравнително в Добрич и днес наобратно. Тръгнахме към 15.00 часа и Пламен беше умрял за сън. И в колата наново реееев през целия път! Не дава на баща си да го гушне, пак псувни, пак мърморене... Започна чак да го заплашва, че като пораснел юял да му го връща това, дето сега му го бил правел (Красен заплашва Пламен)... Обвини ме мене, че съм била аз виновна (преди два дена без да исках ударих малко по-силно главичката на мъника, но нищо наистина сериозно или опасно)... Просто ме подлуди!
А беше една мъгла по целия път, и аз през цялото време гледам ту пътя, ту Пламен и се опитвам да го успокоя, а Красен седнал на една страна и демонстрира колко е възмутен ли, друго ли и аз не зная... Направо ми идеше да спра колата и да го удуша със собствените си ръце! Не зная как се сдържах да не се развикам!
Направо не зная вече! Започвам да се отчайвам от отношението на мъж ми към малкия! Понякога така хубаво си играят, но при най-малкия инат или неподинение от страна на Пламен и следват някакви фасони и някакви "мъжки истерии", ако има такова животно...
Направо вече не издържам, а и не зная какво още да направя и по какъв още начин да обяснявам....


Re: Мъката може да се сподели, така става по-лесно поносима pregradka
Изпратено: Dora2 (IP регистриран)
Дата: 21 October, 2007 18:47

Позната историяsad smiley Много съжалявам, че така са се стекли обстоятелствата uteha
Това, че си запазила самообладание е прекрасноsmiling smiley С мъжът ти ще трябва хубаво да поговориш, някой ден, когато е спокоен, отпочинал и докато Плами спинка.
Ще му обясниш какво мислиш ти по въпроса, че не бива така да се връзва на детето, че трябва да му влезне в положението, защото той е големия човек, а не Плами. А може да му предложиш и някоя друга статия да прочете.
Аз определено имам напредък с моя мъж. И той така се нервираше и все още понякога, но някак си съумява вече да се сдържа, а знаеш каква е Евка и как може да ни подлуди всички tazz
Дано не ви се случват повече такива неприятни сцени, макар че е невъзможно да се мине без тях.
Целувки, мила и бъди уверена в себе си. sarca

Клубни правила
Правила за подписите
"Детето, чието развитие е усложнено от дефект е не по-малко развито от неговия нормален връстник.То е същото дете, но по друг начин развито" Л.С.Виготски
Да бъдем толерантни към различните деца. Да научим децата си на толерантност.
На небето звездичка вечно ще грее и сладката Ная, с усмивка на нея ще се люлее. Почивай в мир, мило детенце.

Re: Мъката може да се сподели, така става по-лесно поносима pregradka
Изпратено: Didry (IP регистриран)
Дата: 22 October, 2007 11:32

Благодаря ти, Доре! smiling smiley
Ще пробвам пак да му обяснявам на мъж ми... Но номера със статиите не минава при него: не ги чете! Все няма време...
А има нужда да се научи да владее нервите си, както и да признава, когато направи някоя грешка. Иначе няма как да се оправи нещо. А той все прехвърля вината на някой друг и се изкарва "света вода ненапита".


Re: Мъката може да се сподели, така става по-лесно поносима pregradka
Изпратено: lival2 (IP регистриран)
Дата: 23 October, 2007 10:05

Дидри миличка не се ядосвай те мъжете са такива мрънкат и се изнервят повече от нас.Обясни му на спокойствие и всичко ще е наред. pregradka.А това за признаването на грешките е трудна работа.Шапка ти свалям, че се владееш ти си силен човек.

Re: Мъката може да се сподели, така става по-лесно поносима pregradka
Изпратено: Didry (IP регистриран)
Дата: 23 October, 2007 10:13

Ами владея се! Овладях се този път, защото шофирах и не ми беше до разправии, а и беше и една мъгла...


Re: Мъката може да се сподели, така става по-лесно поносима pregradka
Изпратено: lival2 (IP регистриран)
Дата: 23 October, 2007 10:56

Всичко ще се оправи миличка.

Re: Мъката може да се сподели, така става по-лесно поносима pregradka
Изпратено: vanichka2075 (IP регистриран)
Дата: 24 October, 2007 23:28

Мили,момичета много съжалявам.И ние в къщи имаме такива сцени.Обяснявах правих скандали и накрая реших,че няма да обръщам внимание.Той мрънка,крещи,аз не реагирам.От едното влезнало,през другото излезнало.Пазете си нервите,не си струва да си ги късате.Има много по-важни неща. pregradka kiss

"Колкото повече толкова повече" - Мечо Пух

Re: Мъката може да се сподели, така става по-лесно поносима pregradka
Изпратено: kristian (IP регистриран)
Дата: 25 October, 2007 23:03

Мери,ама ти наистина си голяма работа!Аз щях да се разплача на твое място!И ти като мен си имаш две бебета-момчета.Не знам какъв съвет да дам,защото с моя мъж не постигам кой знае какво.Ако се опитвам да говорим,понякога ме гледа като куче-право в очите,друг път надолу към земята като виновно хлапе,а понякога изобщо не ме отразява.Не си късай нервите!

Re: Мъката може да се сподели, така става по-лесно поносима pregradka
Изпратено: Didry (IP регистриран)
Дата: 26 October, 2007 09:46

Благодаря ви момичета за отговорите!
Много ми беше нужна вашата подкрепа, че някак вече не изържам така: повечето ангажименти са на мой гръб, а после съм и вечната виновна... sad smiley
Направо лудвам понякога!!!


Re: Мъката може да се сподели, така става по-лесно поносима pregradka
Изпратено: asti (IP регистриран)
Дата: 15 July, 2008 19:20

Преди малко писах в темата Защо на мен и там се представих, но ще го направя още веднъж. Все още разучавам прекрасния БИБЕРОН, но до края на отпуската си ще успея. Майка съм на двама тийнейджъра. Второто ми дете, на почти 12 г. е с диагноза Ахондроплазия, май не видях никой да е писал по тази тема. Става въпрос за нисък ръст и несъразмерени пропорции торс-крайници. На 12 г. сме 120 см.Заболяването е нелечимо, при нас е случайна мутация на ген. Детето е със запазен интелект, завърши 4-ти клас и е страхотен сладур, просто е нисък. Нашето малко слънчице, което навлиза в пубертета и е един Голям малък човек. В момента търся специалист ортопед за удължаване и изправяне на първо време на краката.От много време насам спрях да мисля по темата защо на мен, в момента търся съвременни методи за удължаване, както ви казах. Единият е рязане на костта на бедро и подбедрица и заставяне на хрущяла да расте. Все още ми звучи като инквизиция, та затова се въздържам, но ще видим...ако някой преживява същото, нека ми пише...само две думи още - учете децата си да са толерантни, никой не е застрахован от нищо. Лека вечер на всички!

Re: Мъката може да се сподели, така става по-лесно поносима pregradka
Изпратено: Didry (IP регистриран)
Дата: 16 July, 2008 10:19

Асти, сега като те четох си спомням, че имах съученик с вашите проблеми: беше много дребен и тъй като майка ми е рентгенов лаборант честичко ходеха при нея за снимки. Много бяха притеснени горките родители!
Иначе за тази техника за удължаване и аз съм чувала и също зная, че е доста болезнена. Още повече съм чувала, че не бива да се приемат много болкоуспокояващи, защото могат да забавят процесите на зарастване... Дано намерите друго решение, по-леко! Стискам палци и те прегръщам за насърчение!


Re: Мъката може да се сподели, така става по-лесно поносима pregradka
Изпратено: Dora2 (IP регистриран)
Дата: 16 July, 2008 11:56

Асти, здравей и от мен. Надявам се искрено да намерите добър специалист, не знам как стоят нещата в Бг. но назапад със сигурност има такива специалисти. Гледала съм по разни реалити точно такива операции и то доста сполучливи.
Вие всъщност къде живеете, от кой град сте?
Успех ви желая от цялото си сърце. kitka
и пиши ако искаш в чат темичката ни.

Клубни правила
Правила за подписите
"Детето, чието развитие е усложнено от дефект е не по-малко развито от неговия нормален връстник.То е същото дете, но по друг начин развито" Л.С.Виготски
Да бъдем толерантни към различните деца. Да научим децата си на толерантност.
На небето звездичка вечно ще грее и сладката Ная, с усмивка на нея ще се люлее. Почивай в мир, мило детенце.

Re: Мъката може да се сподели, така става по-лесно поносима pregradka
Изпратено: dudididi (IP регистриран)
Дата: 13 October, 2008 20:05

Момичета,моят проблем не може да не е толкова сериозен,но днеска изпитах нижда да споделя с някой досега не съм се разписвала в това клубче,макар и да знам за проблема на детето си още докато беше в мен.В 22-рата г.с ходих на фетална морфология,всичко беше наред,с изключеие на това,че клапите на сърчицето на бебчето не се затварят докрай,след няколко седмици ходих и при д-р Мазнейкова,тя ми каза абсолютно същите неща и ме уверява че до 5-тата годишнина ще изчезне!
Здраво бебе се роди,никакви проблеми нямаше,докато на няколко пъти веднъж на 5,после на 8 месеца не ми направи пристъпи,ревеше(не се дереше,нито се е напъвал) недоволстваше а аз го успокоявах и в един момент видях,че от устичката му тече кръв(плюеше кръв)
При всяко разболяване правим ЕКГ и го следи Д-р Томова от трета градска болница



People stop fighting,аngels are crying .We can be better!Love is the answer

Страници:  <<1234567>>
Страница:6 от 7


Съжаляваме, само регистрирани потребители могат да пишат в този клуб.