Тийн клуб : © Български Бебе Център
Когато сякаш сами си търсят белята...
Изпратено: Daniva (IP регистриран)
Дата: 27 August, 2009 15:23

Темата е за безопасността на общуването в интернет, доверието между деца и родители, вслушването в съвети и за това как понякога въпреки всичко като че ли сами си търсят белята.
Постът ми ще е дълъг, случката, която ще ви рзакажа, се случи в края на ноември миналата (2008) година, но понеже самата случка не може да се обясни с 2-3 думи, не съм я разказвала досега. А тя си е направо страшна!
Бях споделяла, че миналата година търсихме партмьор за спортните танци на Мими, и че тя си беше направила профил в Кефче-то (справка - темата за тинейджъра вкъщи). Та в профила си там написала, че търси партньор по спортни танци, от Ямбол, да е толкова и толкова висок... Веднъж ми казва, че има писмо от едно момче, което искало да и стане партньор. "Добре" викам, "пиши му къде и от колко часа е тренировката утре, да дойде там". Писа му тя. Получава отговор: "Ама аз исках първо да те видя и тогава да реша". При което на мен ми светва нещо - все пак той уж си търси партньорка за танци, а не булка! Тя (под мой контрол) му писа, че няма какво да се гледат предварително - ако иска да танцува, да отиде на тренировката. Такаааа!
После тя идва и ми казва, че въпросния фен и предложил да се видят на другия ден след училище, на центъра, пред читалището. Отсякох само "Не, в никакъв случай!" и тя му писа, че няма да ходи, защото не вижда смисъл. И тъй, до края на вечерта темата не се повдигна - ние с Ники приготвихме вечерята, извикахме децата, ядохме и ги сложихме да си легнат. Обаче мен ме гризе, викам си "Я да вляза в профила и". Влизам - и гледам ново писмо от фена, обаче писмото беше в папката с изтритите писма. Беше в доста кофти дух: "Ми аз исках да се видим, ама щом толкова не ти дават и си такава бъзла - ок, няма да ти ставам партньор, вече не ми се танцува!" След което на компа седна Николай - след малко ми каза, че Мими му е отговорила на това писмо, но го е изтрила от папката с изтритети писма и ще му отнеме доста време да разбере какво е писала. Какви програми гледа, какво струва, не знам, ама към 2:30-3:00 сутринта беше успял да разчете повечето писмо. Мими беше писала, че всъщност щяла да минава оттам (а пътя и от училище до нас не минава край читалището!) и може да се видят, за щастие успяхме да разберем и часа - 13:30, и завършваше с "Не се сърди, плиииз!"...
Сякаш някой ме ритна в стомаха... Няма да обяснявам как се почувствах...
На другата сутрин само я наблюдавам - измъкна се, избягвайки да ме гледа, някак много набързо и отсъстващо ми каза "Чао!"...
Добре че този ден не бях на работа, само че трябваше да ходим с баба ми до болницата (нали майка ми лежеше там...). Звъннах на баба ми, казах и, че или ще закъснея да отида с нея в болницата при майка, или направо вечерта ще отидем у бабини ми (значи е било на 25. ноември, щом баба ми имаше тогава РД). И тъъъйй!
В 13:10 да видите мама Дани как се е закотвила на отсрещната страна на улицата срещу читалището, т.е. под колоните на Община Ямбол. Въоръжена в чантата с бинокъл (нали съм кьорава) и фотоапарат! После си викам: "Добре, че не ме прибраха - гледат там няква луда зяпа с бинокъл и прави снимки - чисто за ареста си е!...
И все си казвах: сигурно мойта така му е написала, да го метне, сигурно няма да мине, или и да мине, няма да се спре... Да, ама не!
В 13:27 по улицата към читалището се задава мойта щерка с Катерина и не само минаха, ами и се закотвиха на стълбите пред читалището!
Умрях, подивях, сринах се просто! Душевното си състояние в този момент никога не бих могла да го опиша...
Дрямаха до 13:43 пиклите, после, като видяха, че никой не идва, си тръгнаха бавно-бавно... Като се скриха от погледа ми, аз звъня на Мими (уж съм в болницата) и я питам къде е и какво прави. Излъга ме - "Ами тъкмо до блока съм, задържаха ни малко и затова се прибирам сега"...
Три (3) минути, след като те се скриха от погледа ми, пристига един мъж и се закотвя на стълбите пред читалището - чака някого и се оглежда. Около 35-годишен, с дълга коса на опашка, пушеше цигара. Неприятен - поне на мен така ми се стори тогава. Това беше единственият човек, който изобщо се спря да чака някого там. Вярно, може да не е чакал нея, може онзи пикльо, фенът, да и е вързал тенекия - ама кой може да ми гарантира, че не е така?!
Прибрах се. Не повдигам въпроса, чакам тя да ми каже нещо - нищо! Идва си Николай от работа и сядаме да пием кафе, тя - край нас да си говорим. Питам я дали нейният фен не и е писал (не е), дали все пак не е решила да отиде да се видят (ами, няма такова нещо), ама дали е сигурна, че не е решила да ходи (не бе, мамо, сигурна съм). Постепенно си призна, че е минала оттам (ама не съм спирала!). След още 1 минута: "Е, спрях, ама изобщо не съм чакала", и тук вече аз подскочих: "Хайде кажи ми, мойто момиче, щом не си била минавала и не си била чакала, какво правихте с Катерина днес 16 минути пред читалището?!" Тук вече тя изхълца, щото не очакваше, и се издаде, питайки ме "Ама ти откъде знаеш?" Викам: "Знам аз, знам!", тя пак се опитва да лъже: "Ама не, излъгали са те!"... на което и изкрещях насреща, че знам, защото аз бях отсреща! И тупнах пред нея снимката как дремят с Катерина като... (бях я изкарала на принтера, е - черно-бяла, ама се позна).
Наречете ме лоша майка, наречете ме безсъвестна, нетактична, каквато щете, ама не издържах! Първо и казах, че трябва една жена да няма никакво, ама грам достойнство, че трябва да е тъпа патка, за да дреме и да чака някакъв мъж! След това и казах, че съм ужасена и отвратена от наглостта и лъжата и! После и наврях в лицето всички, ама абсолютно всички рискове, които крие тази постъпка след себе си, нищо не скрих, нищо не и спестих - разказах и всички възможни варианти, за които се сетих: и за "белите робини", и за изнасилванията и убийствата (припомних и Елеонора, нашата ученичка, която убиха посред бял ден през 2005, и сестрите Белнейски), и това, че само след 30 минути вече можеше да е извън страната и убита за донорство, без ние никога да разберем какво се е случило с нея! Не я бих (само Николай ме спря), но никога, никога, ама НИКОГА в живота си не съм била по-уплашена, по - ужасена, излъгана и разочарована! Тя ревна, уплаши се, призна, че наистина са страшни тези неща, които и казвам, казах и да си представи, че тези страшни неща стават с нея - ревна още по-силно... Да, може би бях крайна, уплаших я - нека, това исках! Защото понякога явно наистина само господ може да ги пази! Аз издадох изрична заповед и тя я престъпи така безотговорно. Ами ако не бях влязла в кефчето предната вечер? Ами ако Николай не беше успял да разчете най-важната част от писмото? Ами ако наистина онзи мъж е чакал нея? Ами ако нещо тъпо се беше объркало?!?!?!?

Съжалявам, знам, че поста ми е ужасно дълъг (я му стигне на някой търпението да го чете, я не), ама... още ми е мъка тая случка, още я коментираме вкъщи (между другото и приятелките на Мими - Силвия е говорила с майка си по въпроса и е казала "Как може Мими да постъпи така безотговорно и да има такъв кураж!"...
Дай боже да не изпадате в такива ситуации. Обаче ако бяхте вие на мое място, как бихте реагирали - и пред читалището, и вкъщи вечерта? Адекватна ли беше моята реакция (за мен си беше такава, и още е де, ама аз съм вътре и не мога да погледна обективно на нещата, така да се каже)...


Lilypie - Personal pictureLilypie Kids Birthday tickers Lilypie - Personal pictureLilypie Kids Birthday tickers

Re: Когато сякаш сами си търсят белята...
Изпратено: ninan (IP регистриран)
Дата: 27 August, 2009 16:02

Ох Daniva направо настръхнах като прочетох поста ти. Според мен наистина си постъпила правилно, защото нещата които можеха да станат просто са повече от страшни. Винаги съм казвала на сина ми и ежедневно му го повтарям, че ако сам няма акъл в главата си, аз и непрекъснато да го дебна пак няма да мога да го опазя. Опитвам се да му говоря повече и ежедневно, даже и с риск да го отегча. Карам го да споделя, но той си е малко потайничък и ако не е в настоение почти нищо не ми разказва за ежедневието си. Разчитам на факта, че съм го възпитала добре и се надявам да не му повлияят лоши приятели.






23.05.2008 г. - 4050 гр. 52 см. - раждане
28.05.2008 г. - 4020 гр. 52 см. - изписване
28.11.2008 г. - 8800 гр. 71 см.
28.04.2009 г. - 11400 гр. 78 см.
23.07.2009 г. - 12800 гр. 80 см.
08.01.2010 г. - 14500 гр. 88 см.
28.04.2010 г. - 14500 гр. 93 см.
26.08.2010 г. - 14500 гр. 95 см.
08.04.2011 г. - 17000 гр. 100 см.

Re: Когато сякаш сами си търсят белята...
Изпратено: zorka (IP регистриран)
Дата: 27 August, 2009 17:14

Ох,Дани много неприятно....представям си как си се чувствала....
Там е работа ,че те ,както и ние на времето,не могат да оценят реално заплахите от такова поведение.Незнам как бих на твое място,може би като теб,може би нямаше да коментирам пред нея,че знам,а да изнеса една лекция за педофилите,изчезналите деца и т.н.И подходящ филм или книга бих потърсила,нищо че може да я разтърси много.
Аз уж говоря на Милен,ама не го знам дали след някоя и друга година няма да започне да си урежда разни срещи с непознати по чата...


"Може би изобщо не съществуват добри и лоши приятели... може би просто има приятели, хора, които се застъпват за теб, когато страдаш и ти помагат да не си толкова самотен.
Може би заради тях винаги си струва да се боиш, да се надяваш, да живееш.
И дори да умреш, ако трябва. Няма добри приятели. Няма лоши приятели. Има само хора, с които желаеш да бъдеш, не можеш да не бъдеш; хора, които изграждат дома си в сърцето ти."
Стивън Кинг, "ТО"

Re: Когато сякаш сами си търсят белята...
Изпратено: Daniva (IP регистриран)
Дата: 27 August, 2009 18:47

Зори, направих го - съвсем наскоро след описаната случка и пуснах да гледа филма "Трафик на хора". Странното беше, че не я трогна много филмът... учудващо. Аз бях разтърсена от него.
А наказанието и за конкретната случка беше следното: разпит къде какви пощи си е правила, с ник и пароли за всяка една от тях - написа ни ги. Не спряхме достъпът и до тях, но остана уговорката, че ще ги проверяваме редовно и само да видим, че някъде има изтрито писмо - независимо дали получено, или изпратено! За скайп - казахме и, че ще пише на него само ако вкъщи има човек и вижда какво и с кого се пише. Беше и забранено да общува по скайп с непознати - веднага игнор. И винаги когато се наложи да закъснее от училище или да излезе, задължително трябва да се обажда, за да зная винаги с кого е и къде е (това последното не беше ново условие, просто тогава го припомнихме, ама видя се колко ефект имаше от него). Все си мисля, че пак леко и се размина. Вие какво наказание бихте наложили?


Lilypie - Personal pictureLilypie Kids Birthday tickers Lilypie - Personal pictureLilypie Kids Birthday tickers



Редактирано 1 пъти последният път 27.08.2009 19:00.

Re: Когато сякаш сами си търсят белята...
Изпратено: zorka (IP регистриран)
Дата: 27 August, 2009 19:07

Дани,точно за този филм си мислех,аз си поплакх на него,на Милен не съм го пускал обаче. За наказание незнам,мисля че добре сте направили.
Скайпа можеш да го настроиш да не приема обаждания и чат от лица извъм списъка.


"Може би изобщо не съществуват добри и лоши приятели... може би просто има приятели, хора, които се застъпват за теб, когато страдаш и ти помагат да не си толкова самотен.
Може би заради тях винаги си струва да се боиш, да се надяваш, да живееш.
И дори да умреш, ако трябва. Няма добри приятели. Няма лоши приятели. Има само хора, с които желаеш да бъдеш, не можеш да не бъдеш; хора, които изграждат дома си в сърцето ти."
Стивън Кинг, "ТО"

Re: Когато сякаш сами си търсят белята...
Изпратено: Ralito (IP регистриран)
Дата: 28 August, 2009 09:49

Прочетох поста ти,не си ли преувеличила с истериите?
Така съвсем си я депресирала,Дани.
Знам,че в такива моменти родителите мислим най-лошото,но ако седнеш да поговориш с нея спокойно,да й обясниш притесненията си,би те разбрала.

И аз имам дъщеря,и тя ще дойде на годините на Мими,и аз ще имам същите проблеми.
А за нета,опасно е наистина,аз също бих я контролирала.


Lilypie Kids Birthday tickers

Re: Когато сякаш сами си търсят белята...
Изпратено: Terunka (IP регистриран)
Дата: 28 August, 2009 10:52

Мале,Дани,отсега нататък 6те имам ко6мари.Аз както не разбирам много много от програми,кеф4ета и т.н.Просто съм загинала.
Децата ми в момента са в Бг. и взела майка ми и им направила на двете по-големи skype.Кажи ми какви опасности мога да о4аквам от там.На мен досега ни6то особенно не ми се е появило.6те нау4а пароли и 6те следя.Мойта Катерина зимата докато съм на работа си довела една приятелка и пуснали някакво порно по интернет.Казала на малките и сестри4ката на моми4ето да си играят,а те на6те гледали.Добре,4е забравила да го изклиу4и,4е да знам какво става.Дойдох си аз от работа и пускам да работи комп.Изведнъж запо4ват едни сцени.Аз се разтреперих,препотих,по4удих се как да скрия екрана от децата.В това време мозака ми работи и не можех да проумея кога мъжо е влизал в дом.комп. като от едната работа отива в магазина и се връ6та в 12.през но6та.Такъв 6ок не бях изпитвала,но бързо се саферясах,4е Катерина е виновницата за това.,Поговорихме си много.Видя колко отвратена,ядосана и бясна бях.Надявам се да не посмее,за6тото може да е инат голям Катеринка,но я е 6убе от мен.Отделно се засрами и ме помоли да не казвам ни6то на ба6та и.

Re: Когато сякаш сами си търсят белята...
Изпратено: vanina1980 (IP регистриран)
Дата: 28 August, 2009 14:02

Ralito Написал:
-------------------------------------------------------
> Прочетох поста ти,не си ли преувеличила с
> истериите?
> Така съвсем си я депресирала,Дани.
> Знам,че в такива моменти родителите мислим
> най-лошото,но ако седнеш да поговориш с нея
> спокойно,да й обясниш притесненията си,би те
> разбрала.
>
> И аз имам дъщеря,и тя ще дойде на годините на
> Мими,и аз ще имам същите проблеми.
> А за нета,опасно е наистина,аз също бих я
> контролирала.
>
>


Ох Рали дано не ти дойде до главата.Убедена съм,че няма родител,който не се опитва да предпази детето си от такива опасности.Аз също бих говорила с тях директно като с възрастен и бих им обяснила какви рискове крие такова поведение,че даже бих ги и поуплашила,че хич да не си помислят за такива"Кефчета".

Re: Когато сякаш сами си търсят белята...
Изпратено: kristian (IP регистриран)
Дата: 28 August, 2009 15:15

Който няма дете тийнейджър в къщи,той няма да разбере за какво става дума.Отстрани погледнато,Дани,и според мен си постъпила малко пресилено.НО-отстрани.А иначе,ако се случи в нашият дом-не знам.Може да бъда и по-крайна от теб.
А децата толкова бързо изучават компютъра,че едва ли можем да ги следим и контролираме.

Re: Когато сякаш сами си търсят белята...
Изпратено: mirka (IP регистриран)
Дата: 28 August, 2009 15:55

Дани, и аз като родител на тинейджъри ще ти кажа, че си постъпила правилно- не си депресирала и не си истерясала.И аз като тебе следя скайпове и чета ли чета- няма начин деца са още и не осъзнават рисковете и незнаят как да се пазят.
Моя племеник снощи ми закъсня 40 минути и ни обяснява, че ходил с приятеля си с колелета до едно близко село да ядат грозде.До тук добре, ама като питам имали колелото светлоотразители/ защото той се прибра в тъмно/ами няма.Казваме му ако беше станало нещо/по този път и тирове минавт/ние кога ще разберем и личната му карта е вкъщи-трябва да знаем къде е и ако стане нещо да знаем къде да търсим, ама не той господина хвърчи в облаците и сега седи наказан и се сърди на нас.
Така, че Дани прави сме според мен да наказваме, да следим и проверяваме тайно всичко, и аз съм станала като концлагерист вкъщи, но така е по-добре.

Re: Когато сякаш сами си търсят белята...
Изпратено: samko (IP регистриран)
Дата: 28 August, 2009 19:17

Не си постъпила крайно! Аз ако бях щеше да има баш наказание.
изтръпвам като чета, защото си спомням аз как лъжех нашите и какви простотии съм правила.А уж добро дете, пък и баща ми,Бог да го прости
, беше много,ама много строг.как съм се осмелявала да ги лъжа?!

-------------------------------------------------------------------------------
Не пропускайте година без преглед на колпоскоп и направена цитонамазка!

Re: Когато сякаш сами си търсят белята...
Изпратено: venn (IP регистриран)
Дата: 29 August, 2009 09:21

уф, Даниииии, лошо ми стана като изчетох... И аз подкрепям мерките, които си предприела - правилно си постъпила според мен. Не ми се мисли като дойде тинейджърството на Марто, при това той е палав от сега...Момчета или момичета, никой не е предпазен за жалост от гадостите sad smiley
Като знам ние какви сме ги творили... още по-лошо ми става

Re: Когато сякаш сами си търсят белята...
Изпратено: Kira (IP регистриран)
Дата: 29 August, 2009 12:42

ninan Написал:
-------------------------------------------------------
> Ох Daniva направо настръхнах като прочетох поста
> ти. Според мен наистина си постъпила правилно,
> защото нещата които можеха да станат просто са
> повече от страшни. Винаги съм казвала на сина ми и
> ежедневно му го повтарям, че ако сам няма акъл в
> главата си, аз и непрекъснато да го дебна пак няма
> да мога да го опазя. Опитвам се да му говоря
> повече и ежедневно, даже и с риск да го отегча.
> Карам го да споделя, но той си е малко потайничък
> и ако не е в настоение почти нищо не ми разказва
> за ежедневието си. Разчитам на факта, че съм го
> възпитала добре и се надявам да не му повлияят
> лоши приятели.
>
>
>
>
> Напълно съм съгласна с теб Нинче!И аз на мойте все това им бая!А,ако бяха момичета сигурно щях да съм и доста по-строга!



[media.snimka.bg]
26.03.2008г.-3,550кг ,50см.-раждане

Re: Когато сякаш сами си търсят белята...
Изпратено: orxidea1 (IP регистриран)
Дата: 30 August, 2009 03:34

Незнам какво да напиша като и мен ме чака същото.Съжалявам Дани обаче наистина ще ние по трудно отколкото на нашите майки.Интернета си казва думата.Мойта щерка е на 10г преди няколко месеца работих на 2 места.Някой път мъжът ми не ме изчакваше и я оставяше за 30 мин разлика когато аз се прибирах вкъщи с брат й.Една вечер написала на гооглето коок/готвач/ обаче познайте какви сайтове са се отворили.Жегна ме да отворя хисторито на втората вечер и свят ми се зави.Аз ако реша да гледам порно немога толкова сайтове да отворя.Че и регистрации правила...ужас.Събудих я на минутата и такова конско й дръпнах.Първо ме излъга ,обаче като и го показах какво е гледала.....си призна.Има си време за всичко.Не съм някоя която да се прави че бебета идват със щъркелите.Искам за всичко да е осведомена.Сега когато стане дума за секс й казвам направо какви са последствията.Щом като се мисли за достатъчно голяма да отвори сайтовете истината право в очите.Това е от мен.Обаче ще има продължение сигурна съм.

[img][/img]

Re: Когато сякаш сами си търсят белята...
Изпратено: diancheto (IP регистриран)
Дата: 4 September, 2009 00:55

Направо ми се плаши окото...

What is a friend? One soul in two bodies!

Re: Когато сякаш сами си търсят белята...
Изпратено: ekita (IP регистриран)
Дата: 13 September, 2009 19:02

Ох,Дани какъв кошмар!Добре,че нищо не се е случило!Мисля,че си постъпила правилно!Аз дори и по-лоша можеше да съм.Между другото евала,че си отишла,бинокли,снимки smiling smiley аз нямаше да отида.Щях още вечерта да я вдигна и хубаво да и се навикам та да не посмее да отиде.



Re: Когато сякаш сами си търсят белята...
Изпратено: midary (IP регистриран)
Дата: 14 September, 2009 09:36

Daniva много адекватно си постъпилаи според мен.Майка съм на две момчета но много се притеснявам и все говоря да си отваря очите и ушите и да не се опитва да ме лъже/големия/ защото винаги го хващам.Добре е наистина,че има такива програми с които може да се въстановява изтритото.Аз не умея много да боравя с програми но мъж ми проверява редовно и скайпа му и кефчето.Знаеш ли стигам до извода,че когато говоря и наказвам ме чува и обещава да се поправи за дадено нещо и след 30 мин отново "Илия пак в тия"

Re: Когато сякаш сами си търсят белята...
Изпратено: ^lilo^ (IP регистриран)
Дата: 20 November, 2009 14:22

аз ли4но съм по-ошашавена и от тебе когато става дума за децата, без зна4ение за кой от тримата. Имам една слу4ка с Елито до нейното у4илище:
Седим си и 4акаме автобуса(минах да я взема от у4илище) и не щеш ли сред гори4ката насреща на около 15-на метра виждам мъж на около 40-50 год,който се задоволява и оглежда у4ени4ките които излизат от у4илище. Без много да и обяснаваме и забранихме да се прибира пеша или с автобуса. Ужасни времена са и ако не ги пазим ние няма кой друг да го направи.

Lilypie Pregnancy tickers


Re: Когато сякаш сами си търсят белята...
Изпратено: Iana_A (IP регистриран)
Дата: 22 November, 2009 19:46

Аз нямам още тинейджър, но и мен ме е страх от всичките "екстри", които предлагат съвременните комуникации. Добре, че мъжът ми е компютърен експерт та знае как какво и къде да проверява и как да блокира достъпа до сайтове, които не са много подходящи за подрастващи деца.
Дани, изправи ми се косата като ти четох поста. Аз сигурно щях да наложа къде къде по-строги мерки и наказания. Като се знам каква съм, не само щях да му напълня главата с хубави мисли, но и по-сериозни последствия щеше да има. Тука до 14г не е позволено детето да остава само, ама аз съм виждала деца на тази възраст да се возят примерно в градски транспорт или да ходят сами до училището където учат.



Съжаляваме, само регистрирани потребители могат да пишат в този клуб.