Здравейте, ще се опитам да синтезирам малко информация от последните дни:
1 февруари, понеделник
Ели научи за трансплантацията. Само тя си знае какво ѝ е, но го приема със смях. И знае, че ще се погрижим. Получихме епикриза, най-накрая. Обиколихме с десетки документи десетки институции. Опитваме се да скъсим всяка процедура, която може да забави трансплантацията... но най-много може да я забави липсата на средства. Военно-медицинска академия, където Ели бе оперирана, отказа финансиране. Сега всички погледи са вторачени в Министерството на здравеопазването и Комисията за лечение на българи в чужбина. Обещанията им са най-разнообразни - от цялата сума до част от нея, от решение в сряда до решение в петък. Напрежението за нас, близките, е огромно. Но да, ние ще се погрижим. С всички сили. С всички средства.
3 февруари, сряда
С една дума, ще се чака. Министерството на здравеопазването ще чака становище от Военномедицинска академия, което от ВМА не благоволиха и днес да подготвят; не могли да намерят трети член от комисията, да подпише. Е, можеше и по-зле да е, до вчера не подозираха, че трябва такова становище. От Министерството очакват вероятно и оферти от 3 чуждестранни клиники. Чуждестранните клиники също чакат документи от ВМА, и всяка чака по нещо различно. ВМА не знае какви документи чакат от клиниките. В министерството едва ли имат идея, че за оферта, на чуждестранните клиники им трябва нещо повече от епикризата. ДМС номер се очаква след окончателно решение на министерството. Медии биха участвали също след такова решение, а вероятно и след отваряне на ДМС. Мъчително.
Днес:
Ели е страхотна, за състоянието ѝ, нещата не могат да са по-добре!
Ако се наложи кампания, Софийския университет се е наел да организира всичко, до последната подробност. В контакт сме с благотворителни организации, фирми и клиники на 2 континента и 6 държави. За да започне каквото и да е, обаче, Министерството трябва да се изкаже по въпроса, което е свързано с време. Очаквайте развитие в рамките на една седмица...
