Седянка : © Български Бебе Център
Страници:  1234567891011...Последна страница>>
Страница:1 от 12
Храна за душата!
Изпратено: Baby (IP регистриран)
Дата: 31 January, 2006 10:21

Отварям тази тема за да нахраним и душите си. В нея предлагам да съберем това, което ни вълнува в стих. Днес попаднах на едно стихотворение, което ме разтърси. Ето го:

Обичай ме такава

Обичай ме,
обичай ме такава:
неразумна,
колеблива,
плаха,
невярваща и вярваща,
изгубена, но вечно търсеща,
добра и лоша…

Обичай ме,
за да съм ангелски красива!
Обичай ме,
неотстъпчиво като змей!

Обичай ме,
обичай ме такава:
с червило,
без червило,
с потропващи за обич токчета,
без токчета,
но нежна, мила,
неподправена,
очакваща и искаща.

Обичай ме,
за да съм ангелски красива!
Обичай ме,
неотстъпчиво като змей!

…Аз ще избухвам
всеки път в очите ти,
с неустоимия си женски чар,
щом само ме погледнеш...
Ще се впивам в зениците ти
и ще пия,
ще пия подкладения им плам.

Обичай ме,
за да съм ангелски красива!
Обичай ме,
неотстъпчиво като змей!

Йоанна



Редактирано 3 пъти последният път 11.02.2006 11:35.

Re: Храна за душата!
Изпратено: аленна (IP регистриран)
Дата: 31 January, 2006 10:22

Много е хубаво, много обичам такива работи. Мерси, Ева.
Ако идеята има интерес - аз имам много неща, които мога да предложа.



мама на две момченца, две врабченца



Редактирано 1 пъти последният път 31.01.2006 10:31.

Re: Храна за душата!
Изпратено: angel (IP регистриран)
Дата: 31 January, 2006 10:55

Еви страхотно е и страшно ми прилича на песен. tanc

Re: Храна за душата!
Изпратено: oli (IP регистриран)
Дата: 31 January, 2006 11:07

много хубаво написано!!!

Re: Храна за душата!
Изпратено: аленна (IP регистриран)
Дата: 31 January, 2006 11:09

ето и от мен нещо от моя фаворит Дамян Дамянов

Едно момиче ходи по брега
очите му не виждам от далече...
ала долавям някаква тъга
в походката му и във тази вечер...

със елегични стъпки то върви
и виждам, покрай себе си развързва
и разпилява в мрачните вълни
една кордела от любовен въздух

момичето я пуска със ръка
а аз се мъча да й хвана края -
Едно момиче и една тъга!
тъга по нещо, по какво - незная.

Ах кой ли би могъл да разбере
момичето с тъгата мълчалива
едно момиче и едно море
и сянката, която си отива

Изпращам ги с очи във вечерта
и мисля - туй, което отминава,
не е ли всъщност моята мечта,
която все преследвам през света,
дори без сам и аз да я познавам!


текста го импровизирах на места, защото не е пред мен книгата.

Една мама ми прати пълния текст на лични, ето го и него;


Дa се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха -
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.

Да те присрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо...
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина...

О, скрити вопли на печален странник,
напразно спомнил майка и родина!
]



мама на две момченца, две врабченца



Редактирано 1 пъти последният път 31.01.2006 15:12.

Re: Храна за душата!
Изпратено: pupita6 (IP регистриран)
Дата: 31 January, 2006 11:27

Ето и от мене две, които ме разплакват всеки път - те са ми "подарък" от прабаба ми, която почина на 98 години.
Птичка и дете
Я кажи ми мила птичко
защо днес тъй мълчиш
и кат вруги път
не цвърчиш.
Какво ти е, гладна ли си
или гнездо ти се сви,
или болест те налегна,
кажи птичко, недей кри!
Ох, не питай ме детенце,
Не разбуждай ми скръбта.
Днес душманска ръка лоша
ми погуби радостта.
Аз си имах мили рожби,
малки бяха още те,
но зли деца ги взеха,
зарад туй скърбя дете.

Майка
От кога ни е родила
без умора всеки час,
денем, нощем, майка мила
е треперила над нас.
Тя с мляко ни е кърмила,
пяла ни е да заспим,
първа тя ни е учила
сладки думи да мълвим.
Колко нощи не е спала,
когато болни сме били,
колко често е плакала
Бог над нас да се смили.
С каква мъка тя посреща
всяка наша тегоба,
каква радост тя усеща,
щом за нас чуй хвалба.
Мисля, че това трябва да си стане цял нов клуб, където /доколкото знам има доста мами, които пишат не само стихотворения, но и разказа, като мене/ще се включат с удоволствие, и това ще е като "Минутки за отмора и утеха".


[galeria.biberonbg.com]
Най-хубавия ден-днешният. Най-голямата спънка-страхът. Най-лесното нещо-да се заблудиш. Най-голямата грешка-да паднеш духом. Коренът на всички злини - егоизмът. Най-хубавото развлечение-работата. Най-лошото поражение-отчаянието. Най-добрите учители-децата. Най-голямото щастие-да си полезен на другите. Най-неприятният недостатък-лошото настроение. Най-красивия подарък-прошката. Най-добрата защита-усмивката. Най-доброто лекарство-оптимизма. Най-мощната сила на света-вярата. Най-стимулиращия дар-надеждата. Единствената реалност-любовта.

Re: Храна за душата!
Изпратено: evi (IP регистриран)
Дата: 31 January, 2006 11:32

НАСАМЕ

Под нежната омая на вечер замечтана
и двама ний горим! - не идвай чак при мен...
В прегръдките си взел те, когато ще желая
цял с тебе да се слея - и ний ще се топим
в блаженство и забрава, мъчително далеко
от себе си тогаз усещал те бих аз.

Ах вечер замечтана очите ни закрива -
и двама се топим! - но по-далеко стой...
Изгубил те от поглед, когато ще престана
да мисля зарад тебе, ний двама ще горим
един за друг в притома; - и колко, колко близо
усещал те бих аз до себе си тогаз!


Яворов


Lilypie 4th Birthday Ticker

Re: Храна за душата!
Изпратено: Baby (IP регистриран)
Дата: 31 January, 2006 11:50

Обичам те...

Обичам те. Надявам се, ти - мене.
Но - вжеглени във общия хомот,
да си го кажем просто няма време...
...И си отива нашият живот.
Във делници, в неща и грижи сиви,
във прози, в труд, и грапав, и суров,
безмислен, смислен - просто си отива.
Във всичко друго, само не в любов.
Между две скуки, между два етажа...
И ако някога се изтърва
"обичам те" срамливо да ти кажа,
повярвай, не е истина това.
"Обичам те" е просто малко. Много,
безкрайно те обичам! Но защо
да ти го казвам? Нужно ли е? То го
живеем двама. В двама ни е то.
В душите ни, в децата ни, във всичко.
И в общия ни път трънлив, не нов.
Обичам те. Но що са трите срички
пред нас - безкрайносричната любов.

Дамян Дамянов

Ела до мен...

Ела до мен с целувката безкрайна
на наште две обречени тела!
Ела! Като магия! Като тайна!
Ела, като безсмъртие ела!
Като звезда, умряла в изнемога
от сблъсъка на срещната звезда!
Ела! Изпепели ме в своя огън!
Сама стани на пепел! Но следа
подире ни в небето да остане!
И с нашта светлина тя да блести!
На нашто място да остане рана.
Но с друга светлина след нас огряна,
вселената ще ни обезсмърти.

Дамян Дамянов

Последен танц

Листото като мъничка сълзица
отрони се във утрото студено
и сякаш е крило на златна птица,
изпърха то и падна уморено.

Лежи като самотна песъчинка
в голямата студена пуста нива
и вечер го поглежда месечинка,
бездушна като горска самодива.

И слуша в скръб листото натъжено
как вятърът извива бавна песен,
че то е писъмцето позлатено,
последното писмо на тази есен.

Петя Дубарева


Сливане

Нощта дойде и корабите-замъци
целунаха със светлини морето.
Запалиха го жълтите им пламъци
и стана то като от огън взето.

Те пясъците бели зацелуваха
и топло електричество им вляха.
До будното пристанище доплуваха
и в неговото светло се преляха.

То стана като мида-черноморница,
на бисери стотици светлината
затворила в плътта си животворница,
на звуци и на светлини богата.

И чувствам - на пристанището блясъка
превръща ме във водорасло нежно,
посажда ме завинаги във пясъка
с очи, с ръце към морската небрежност.

Петя Дубарева

Re: Храна за душата!
Изпратено: аленна (IP регистриран)
Дата: 31 January, 2006 11:58

Бягай! Бягай от мене, спаси се!
И от себе си, мене спаси!
Угаси тази лумнала мисъл!
Мойта лудост по теб, угаси!
Тя е страшна, безумна, нелепа.
И тъй, както в най-сладката жар днес ни топли,
тя утре на пепел ще ни стори във своя пожар!
Казвам бягай, а всъщност протягам две ръце -
остани в моя ден!
Как от себе си сам да избягам?!!
Ти си цялата, цялата в мен!


*********
Изтрих те с двойна гума от сърцето си,
като ненужна правописна грешка.
Но скъса се хартията, там дето ти
оставила бе, нещо страшно тежко!
През дупката днес духа само вятърът...
да, вятърът на зла обида духа...
а колко ли е скъсана душата ти?!!
Изтрила толкоз образи -
тя куха, навярно зее някъде дълбоко в теб!
Ако изобщо още съществува!
Обидно е! И грозно и жестоко е
с такива думи с теб да се сбогуваме!
Със теб мечтата, любовта, утехата,
която сам създадох в мойте нощи,
но ти си само на мечтата дрехата,
а със самата нея, нищо общо!
Изтрих те от душата си, завинаги!
Но само теб - пародия на обич.
Оназ - мечтата, жива, неизстинала -
остава да върви пред мен
до гроба!


Дямян Дамянов



мама на две момченца, две врабченца

Re: love smiley Храна за душата!
Изпратено: Даниела (IP регистриран)
Дата: 31 January, 2006 12:11

PINK FLOYD - Mother Lyrics

Mother, do you think they'll drop the bomb?
Mother, do you think they'll like this song?
Mother, do you think they'll try to break my balls?
Mother, should I build a wall?

Mother, should I run for President?
Mother, should I trust the government?
Mother, will they put me in the firing line?
Is it just a waste of time?

Hush, my baby. Baby, don't you cry.
Momma's gonna make all of your nightmares come true.
Momma's gonna put all of her fears into you.
Momma's gonna keep you right here under her wing.
She won't let you fly, but she might let you sing.
Momma's gonna keep Baby cozy and warm.

Ooo Babe, of course Momma's gonna help build a wall.
Mother, do you think she's good enough,
For me?
Mother, do you think she's dangerous,
To me?
Mother will she tear your little boy apart?
Mother, will she break my heart?

Hush, my baby. Baby, don't you cry.
Momma's gonna check out all your girlfriends for you.
Momma won't let anyone dirty get through.
Momma's gonna wait up until you get in.
Momma will always find out where you've been.
Momma's gonna keep Baby healthy and clean.
Ooo Babe, you'll always be Baby to me.
Mother, did it need to be so high?


Re: love smiley Храна за душата!
Изпратено: Даниела (IP регистриран)
Дата: 31 January, 2006 12:28

Владимир Висоцки

Прощание с горами

В суету городов и в потоки машин
Возвращаемся мы - просто некуда деться!
И спускаемся вниз с покоренных вершин,
Оставляя в горах свое сердце.

Так оставьте ненужные споры
Я себе уже все доказал:
Лучше гор могут быть только горы,
На которых еще не бывал.

Кто захочет в беде оставаться один,
Кто захочет уйти, зову сердца не внемля?!
Но спускаемся мы с покоренных вершин,
Что же делать - и боги спускались на землю.

Так оставьте ненужные споры
Я себе уже все доказал:
Лучше гор могут быть только горы,
На которых еще не бывал.

Сколько слов и надежд,
сколько песен и тем
Горы будят у нас - и зовут нас остаться!
Но спускаемся мы - кто на год, кто совсем, Потому что всегда мы должны возвращаться.

Так оставьте ненужные споры
Я себе уже все доказал:
Лучше гор могут быть только горы,
На которых никто не бывал!

Re: love smiley Храна за душата!
Изпратено: Slaveia (IP регистриран)
Дата: 31 January, 2006 12:42

Песен за Щъркелите


В нашето време на трезвост
и на разумни неща
стана съвсем неуместно
да повървиш във нощта

покрай морето издраскано,
жълто от лунния лък,
да разговаряш със пясъка
и да подскачаш във кръг.

Дългия шлифер, баретката,
ласките в тъмния вход
вече не влизат във сметката,
в хода на твоя живот.

В нещо дали не си сбъркал?
Стана ли нещо със теб?
Вече не вярваш във щъркел,
но и не вярваш в човек.

А по средата на лодката
мачтата гола стърчи,
ето на пясъка охлювче
мъртво и празно мълчи.

Минали делници,где ви е
стария празночен зов?
Стана почти ежедневие
къщната наша любов.

Бръснарското ножче, жилетката,
шпионката в новия вход-
всичко туй влиза във сметката
в хода на твоя живот.

Може би нещо сме сбъркали
в нашия възрастен век.
Продава се вяра във щъркели!
Търси се вяра в човек!

Недялко Йорданов, 1966


Мисис "Кулинарна фурия 2009"

Учи се от вчера, живей за днес, вярвaй в утре!

Re: love smiley Храна за душата!
Изпратено: аленна (IP регистриран)
Дата: 31 January, 2006 12:47

Някой преди време беше писал това в една тема...искам да го пиша и аз, за да не го забравяме, много е хубаво

Заета мама

Ръцете ми заети бяха през деня.
Не можех да играя или да ти почета;
Когато молеше и канеше ме ти,
за теб минутка аз не отделих.

Днес кърпих дрехите и сготвих,после прах,
ти дотърча с рисунка и със весел смях
и каза:"Мамо,виж каква шега!"
Аз рекох:"Синко,чакай малко,не сега".

Внимавам хубаво да те завивам,
молитвата като си кажеш и излизам,
на пръсти отивам лампата да загася -
а трябвало е още миг да постоя.

Животът кратък е,годините летят и изведнъж -
момченцето пораснало е и е вече мъж.
Не е край теб с молбите си безкрайни
и не споделя скъпоценните си тайни.

Албумите с картинки са прибрани,
игрите до една са изиграни.
Молитвата вечерна,целувка за нощта -
това са вече минали неща.

Ръцете ми,заети постоянно,
сега притихнали стоят.
Тъй бавен,муден,празен е денят.
Да можех да се върна и да сторя
онези нещица,които искаше ми ти с:"Мамо,моля!"




мама на две момченца, две врабченца

Re: love smiley Храна за душата!
Изпратено: evi (IP регистриран)
Дата: 31 January, 2006 13:35

МОЯТА ПЕСЕН

Вземи ме, лодкарьо, в своята ладия лека,
която безшумно цепи вълните смолни
и сякаш проправя оттук до небето пътека,
и сякаш се гони с чайките смели и волни.

Когато излезем от залива, там на открито,
и капки солени пръснат нашите устни,
и вятърът южен надуе платната развити,
и лодката бяла магьосана в път се впусне -

тогава, лодкарьо, аз ще запея песен,
нечувана песен - за моята малка родина,
чието е име - облак над мене надвесен,
чиято е песен - за мене мед и вино!

Че пеят по жетва, пеят моми тъмнооки,
момци ги припяват и вечер край порти причакват,
и пеят по сватби, седенки в нощи дълбоки,
и майки пеят - пеят, когато оплакват.

О, песен такава - злокобно, сподавено-тиха,
не си още чувал и може би никъде няма,
защото и няма народ с орисия по-лиха
и с мъка по-тежка, и с воля - безропотно няма.

У нас планините лете не губят снега си,
морето е малко, но име носи - Черно,
и върхът е Черен, вечно сърдит и свъсен,
и черна земята - плодна, но тъжна безмерно.

Вземи ми, лодкарьо, в своята ладия лека,
която не плашат вълните пенни и смолни,
по тях да направим една безкрайна пътека -
да стигнем небето, да стигнем чайките волни.


ЕЛИСАВЕТА БАГРЯНА


Lilypie 4th Birthday Ticker

Re: love smiley Храна за душата!
Изпратено: Baby (IP регистриран)
Дата: 31 January, 2006 13:49

Молба

Кажи му, че той представлява за мен
най-бялата утрин, най-светлия ден,
че аз го сравнявам с най-звездната вечер
той може да бъде и огън, и вечност.
Кажи му, че той представлява за мен
най-нежното цвете и лист най-зелен,
че аз го сравнявам с най-бистра росица
той може да бъде и песен, и птица.
Кажи му, че той представлява за мен
най-благата болка в най-драгия плен,
че аз го сравнявам с най-топлата дума
той може да бъде и лъч помежду ни.
Кажи му, че той представлява за мен
най-светлия дар в живота за мен,
но той си остава едничък сред всичко,
кажи му най-после, че аз го обичам!
Кажи му, че той представлява за мен
най-често повтарян любовен рефрен,
кажи му накрая, че аз не умея
и аз да попитам какво съм за него!

Re: love smiley Храна за душата!
Изпратено: Nicky (IP регистриран)
Дата: 31 January, 2006 14:35

ЩАСТИЕ

Толкова дълго те търсихме... И съдбоносно.
Щастие... щастийце... Криеш се, миличко, знам.
Тъкмо те видим... Тъкмо едва те докоснем...
Тъкмо те хванем... и няма те... няма те там...

Шапка невидимка... Как ли изглеждаш тогава?
Всъщност какво си?.. Не подозирам дори...
Дълъг живот?.. И любов?.. И успехи?.. И слава?..
Много приятели?.. Много и много пари?..

Колко години... И всяка с това ни сурвака.
Земни неща... Мили боже, това ли е то?
Ах, покажи се на светло... Съвсем преди мрака.
Щастийце... Миличко... Пак ли се криеш...Защо?

Може би ти си наоколо... Без да го знаем.
Живи сме още... Изнервени... Стари... И зли...
Дай ни се... Все пак... За малко... На края... На заем...
Утре, например... Когато снегът завали...

Ето те... Идваш... Аз чувам гласчето ти звънко...
Хитрият поглед... Малката умна глава...
Двете опашки на ластик...Вратленцето тънко...
Господи, колко сме глупави... Ти си това...

Недялко Йорданов

Re: love smiley Храна за душата!
Изпратено: VillyM (IP регистриран)
Дата: 31 January, 2006 14:43

Кой?


Най-истинският - този ли е, дето
ти пращаше задъхани писма
и в тях ти обещаваше небето,
но на земята дом не обеща?
Или пък този, който с груба четка
по тялото ти драскаше любов?
Пожарникарят - плю си на подметките.
(А в огъня да скочи бе готов.)
Не е и този - дето стори къща.
И ти остави ризи за пране.
Не ти остави пътен лист за връщане.

Мъжете си превърнах в стихове...

Неделя. По привичка ставам рано.
Заканва ми се през стъклото дъжд.
А в стаята във шарена пижама
синът ми спи -
най-истинският мъж!

Камелия Кондова

И още [www.slovo.bg].

Това е любимата ми стихосбирка на една страхотна жена.
Иска ми се да ви копирам всички стихове, защото не мога да ви опиша колко са ми любими.

Lilypie 5th Birthday Ticker Член на сдружение "Български бебе център"

Re: love smiley Храна за душата!
Изпратено: boriana (IP регистриран)
Дата: 31 January, 2006 15:46

Искате ли нещо от мен?
на крачка

На крачка от тебе заставам,
да стигна до теме немога.

Тък както и най безгрешният дявол,
неможе да стигне до бога.

На крачка от тебе се спирам,
от мене ще имаш ли нужда?

На крачка от тебе разбирам,
винаги ще сме си чужди.

И нищо немога да сторя,
немога дори да извикам,
немога дори и на глас да повторя,
ЧЕ ТЕ ОБИЧАМ.

И само на крачка от рая,
затворена в кръг омагьосън.

На крачка от тебе мечтая,
за тебе но пак съм самотна.

На крачка от мене минаваш,
ухаещ,красиво облечен.
Изчезваш и се появяваш,
а аз в някъква бездна потъвам.

На крачка от мене се смееш,
аз гледам смутено в земята.

На крачка от мене живееш,
а сякъш си чак на луната.

Боряна Момчилова.

Re: love smiley Храна за душата!
Изпратено: Stela2000 (IP регистриран)
Дата: 31 January, 2006 15:58

* Първородно *

Като стъблото крехко на кокиче, което
пробива ледената пръст,
и като слънчев лъч -
случайно пропълзял
в недрата на потайна пещера,

така и твоят поглед разтопи
прегръдката от хлад и суета,
в която беше вкопчено
сърцето ми.
Така и твоята усмивка освети
скованото от прашен мрак
безвремие, обвило
и дните ми, и нощите
с воал.

И заедно сега проглеждаме -
с очи, учудени от Слънцето;
и заедно сега прохождаме
в посока ведър хоризонт,
и заедно ще преокриваме
значението на думата "любов"...

Което осъзнах за първи път,
едва когато твоето телце
се сви до моето
и сладостно заспа
с лице, излъчващо
спокойствие
на
ангел...


baby



Редактирано 1 пъти последният път 31.01.2006 15:59.

Re: love smiley Храна за душата!
Изпратено: tolia (IP регистриран)
Дата: 31 January, 2006 15:59



БЕЗ ЛЮБОВ
Блага Димитрова

Без любов от днес нататък ще живея
независима от телефон и случай.
Няма да боли и няма да копнея-
ставам вързан вятър и замръзнал ручей.

Няма да съм бледна подир нощ безсънна,
но и няма да ми запламти лицето.
Няма в дън земя от мъка да потъна,
но и няма да политна към небето.

Няма да съм лоша, но и няма вече
жест като безкраен хоризонт да сторя.
Няма да ми притъмнява, но дълече
няма да ми се отваря цял простора.

Няма вечерта да чакам изтомена,
но и утрото за мен не ще изгрява.
Няма от слова да зъзна вкочанена,
но и няма да изгарям от жарава.

Няма да заплача на жестоко рамо,
но и няма от сърце да се засмея.
Няма да умирам аз от поглед само,
но и всъщност няма вече да живея.



ИЗПОВЕД НА ЕДНА ЕВА

Толкова много съм лъгана,
че вече намразих мъжете!
Изпращат те само до ъгъла
и си измият ръцете.
Забравят думи изречени,
докосване и преживяно.
Помнят, че си разсъблечена,
постигната и обладана...
Любовта е до тук! И романа....
Ветреят се бели листа.
И както водата през длани,
изтича мечта след мечта...
Разбирам! Била съм наивна!
Сляпа със зрящи очи!
Не любов! Авантюра обидна!
Тест за мъжка потентност си ти!
Проклинам през сълзи мъжете,
изморена си лягам сама,
и заключвам отново сърцето си,
но ключът е във мъжка ръка!
Някой ден ще отвориш вратата
твойта рана щом отболи,
ще прегръщам жадно лъжата
Бог за тебе ме сътвори.

(незнам на кого е)





Редактирано 1 пъти последният път 31.01.2006 16:00.

Страници:  1234567891011...Последна страница>>
Страница:1 от 12


Съжаляваме, само регистрирани потребители могат да пишат в този клуб.