Седянка : © Български Бебе Център
Страници:  <<Първа страница...23456789101112>>
Страница:10 от 12
Re: Храна за душата!
Изпратено: baba qnka (IP регистриран)
Дата: 15 December, 2007 10:26

Ето и нещо детско от Марко Ганчев.С него поздравявам морските майки.

Чайка и Чайче

Една майка
Чайка
си имала Чайче.
- Слушай,майче,
искам да пийна чайче-
рекло на майка Чайка
малкото Чайче.
- Виж какво,Чайче,
знай че
чайките нямат обичай
да пият чай-
отвърнала майка Чайка
на малкото Чайче.
Но то писука:
- Чайче, та чайче!


Re: Храна за душата!
Изпратено: ipp_70 (IP регистриран)
Дата: 13 January, 2008 18:07

Здравейте! Тази тема е супер! Редовно влизам и прочетеното ме зарежда с много положителна енергия! Днес синът ми ми прочете едно стихотворение от читанката за трети клас. Страхотно е!
ПЕСЕН ЗА ДОБРОТО



Когато си беден, когато си слаб,
когато трепериш за късчето хляб,
когато отвсякъде, кой както свари,
препъва те с крак и ти удря шамари-
недей се отчайва, недей се навежда,
не си позволявай да губиш надежда!
Защото макар да е жилаво злото,
в човека все пак побеждава доброто.
Какво е охолство, какво са пари
пред светлата участ да бъдем добри!
Когато в сърцето ти гняв се надига,
кажи си наум кротко думата "стига"
и вярвай, че пак ще спечели двубоя
със лошите мисли усмивката твоя.
Защото макар да е жилаво злото,
в човека все пак побеждава доброто.

Недялко Йорданов



Редактирано 2 пъти последният път 04.09.2008 17:22.

Re: Храна за душата!
Изпратено: Elhichka (IP регистриран)
Дата: 24 January, 2008 07:41

Дъждът е спрял, облаците са се пръснали
и небето отново е чисто.
Ако сърцето ти е чисто, всичко в твоят свят е чисто.
Тогава Луната и Цветята ще те водят по Пътя.

дзен-поет Рьокан



Re: Храна за душата!
Изпратено: andi (IP регистриран)
Дата: 28 January, 2008 10:42

***
От небето до земята,
милиони звезди, а толкова близо,
от любовта до омразата,
милиони чувства, а толкова близо.
От мене до теб,
толкова близо,
а милиони звезди ни делят. love smiley




Re: Храна за душата!
Изпратено: zori85 (IP регистриран)
Дата: 2 March, 2008 21:05

Иппи (Рени) много хубаво стихче!


Re: Храна за душата!
Изпратено: vanichka2075 (IP регистриран)
Дата: 5 April, 2008 23:50

ПЕСHИЧКА ЗА HАДЕЖДАТА - Недялко Йорданов
Когато изглежда,
че няма надежда,
че всичко е свършено вече --
недей се смущава,
недей се прощава,
недей се предава, човече.

Кажи: не ми пука
от таз несполука --
аз мога, аз вярвам, аз зная,
че въпреки факта,
това е антракта,
това е антракта -- не края.

От огън опърлен,
от всички захвърлен,
затворен в най-тъмната стая --
недей се спотайва,
недей се отчайва --
кажи си: това не е края. Кажи: не ми пука
от таз несполука --
аз мога, аз вярвам, аз зная,
че въпреки факта
това е антракта,
това е антракта -- не края.


"Колкото повече толкова повече" - Мечо Пух

Re: Храна за душата!
Изпратено: evilpolly (IP регистриран)
Дата: 5 June, 2008 10:03

Дали птиците плачат, когато умират
или в песен превръщат последния дъх?
Да плачат незная, говори се само,
че когато умират, търсят нещо - крило или камък,
да сложат глава уморена от тежкия път.

Дали плачат мечтите
или ние единствени плачем над тях...

Много ми се ще да си припомня този стих докрая, но уви! sad smiley Авторът е един затворник с доживотна присъда за убийство... Преди много години го бях открила и страшно ме впечатли... Сега ме яд, че съм го забравила!


Тома - website

Re: Храна за душата!
Изпратено: Dora2 (IP регистриран)
Дата: 13 June, 2008 09:48

Хайде, нещо и от мен:
Съдба

Ще се върна ли отново на прибоя?
- там, където с трепет чакаш, да се впия в морските вълни?
или плахо ще надникна зад завоя,
но ще преглътна – мъката боли?

Всичко ще изчезне в мрака,
и ще погледнат само две очи;
и ще потегли влакът,
препълнен със мечти.
Не ще остане нищо друго,
освен една единствена звезда,
която ще мъждука слабо
и всички ще се лутат във нощта.

Това ще е съдбата наша,
която бърза към града,
за да отнеме всичко,
освен изпълнената с обич, моята душа!




Клубни правила
Правила за подписите
"Детето, чието развитие е усложнено от дефект е не по-малко развито от неговия нормален връстник.То е същото дете, но по друг начин развито" Л.С.Виготски
Да бъдем толерантни към различните деца. Да научим децата си на толерантност.
На небето звездичка вечно ще грее и сладката Ная, с усмивка на нея ще се люлее. Почивай в мир, мило детенце.



Редактирано 1 пъти последният път 13.06.2008 23:37.

Re: Храна за душата!
Изпратено: Viki 2003 (IP регистриран)
Дата: 25 June, 2008 12:00

РАЗКАЖИ И ЗА МЕН
Разкажи и за мен и за моите устни,
които разпалват горещо плътта...
Разкажи и за мен и за моите пръсти,
които докосват те грешно в нощта!
Разкажи и за мен! За очите ми нежни,
като кадифена постеля за твоята тъга!
Разкажи и за мен, за пролетите сълзи
в мигове яростни на болка и гняв...
Разкажи за душата ми - детска и чиста,
осквернена от твоята подла игра,
разкажи за сърцето ми, смачкано в дланите,
разпиляно в студена и зла пещера!
А някога...и това разкажи и
бяхме влюбени, лудо препускахме в бяг
по полета на диви гори и поляни,
Слънце, птици и пролет танцуваха с нас!
За дните, в които обичаше лудо
една моя усмивка, дори моята сълза...
За тогава, когато подаряваше всеки миг
на мен...,а болките превръщаше в прах!
Разкажи и за нощите с лунния блясък,
за пясъка, за морето, което ни венча...
Там, под звездите с вплетени длани,
завинаги станах твоя жена...
Разкажи и за всичко! И ако в тебе
не трепне нито за миг предишния плам!
Не ме пожелавай! И не я наранявай!
Нека в нейните очи има винаги жар!


Re: Храна за душата!
Изпратено: MIMS (IP регистриран)
Дата: 17 September, 2008 21:36

Ето нещо и от мен... Стиховете са на един приятел и се надявам да ви харесат...

Надежда

Когато сам седиш във мрака
и тръпне в ужас твоята душа,
когато неизвстността те чака
и пак трепери силната ръка,

тогава ти към нея се обръщаш,
докосваш нежното лице
и силно, и с любов прегръщаш.
И й се отдаваш от сърце.

Сълзи в очите ти напират
и огън в твоето сърце.
Надеждата от теб извира,
едничка тя за тебе е!

***

Навън е светло от снега
и само котките оставят тънка диря.
Заспал Града излъчва пустота
и пустите Души над него се събират.

Самотен Вятърът върви по тротоара,
пригласяйки на звучна тишина,
а в пряспата събрана до дувара,
оглежда се най – пълната Луна!

***

Ако ви харесват, ето тук има още [www.herrmann-bg.com]


Re: Храна за душата!
Изпратено: Baby (IP регистриран)
Дата: 3 November, 2008 19:48

Въпреки това
Майка Тереза
23 декември 2004

Понякога хората са неразумни,
Нелогични и егоцентрични -
Въпреки това им прощавай!

Ако си добър, хората могат
Да те обвинят в егоизъм и скрити помисли -
Въпреки това, бъди добър!

Ако успяваш в живота, ще сполучиш
И лъжливи приятели, и истински врагове -
Въпреки това, успявай!

Ако си честен и открит,
Ще бъдеш лъган от другите -
Въпреки това, бъди честен!

Това, което си градил с години,
Може да рухне за една нощ -
Въпреки това, гради!

Ако намериш покой и щастие,
Ще се страхуваш да не ги загубиш -
Въпреки това, бъди щастлив!

Доброто, което правиш днес,
Ще бъде забравено утре -
Въпреки това, прави добро!

Ако дадеш на света най-доброто, което имаш,
никога няма да е достатъчно -
Въпреки това, давай най-доброто от себе си!

И сам ще видиш,
Че в крайна сметка
Всичко е между теб и Господ Исус
И никога не е било между теб и хората.

...

Re: Храна за душата!
Изпратено: Dora2 (IP регистриран)
Дата: 3 November, 2008 20:25


Ще те намеря,

Защото знам къде да те търся.

Защото знам, къде ни очакваш.

Защото знам пътя, по който да вървя.

И всичко, което ще оставя

Е само “плът от плътта”!



Ще те намеря,

Защото само това е важно за живота.

И всичко друго е заблуда,

Която отклонява човешката душа.

Каквото и да сторя,

Каквото и да правя,

Без Твоят облик

Ще ида само във Смъртта.



Ще те намеря,

Защото Ти си навсякъде:

И в миша дупка и на върха.

Само едно Те моля,

Помагай ми - да устоя!



Клубни правила
Правила за подписите
"Детето, чието развитие е усложнено от дефект е не по-малко развито от неговия нормален връстник.То е същото дете, но по друг начин развито" Л.С.Виготски
Да бъдем толерантни към различните деца. Да научим децата си на толерантност.
На небето звездичка вечно ще грее и сладката Ная, с усмивка на нея ще се люлее. Почивай в мир, мило детенце.

Re: Храна за душата!
Изпратено: Bibka1977 (IP регистриран)
Дата: 4 November, 2008 11:39

Нощ край морето

Сребърни стъпки по пясъка бягат,
морска сирена проплаква в нощта,
ледени длани вълните протягат
и с устни солени целуват брега.

Крясък на чайка тъмата раздира,
гларус тревожно разперва крила,
тътен далечен в морето пулсира,
блясват рапани,обшити с роса.

Венци-водорасли висят по скалите,
а бризът приседнал е с флейта в ръка,
плахо потрепват с ресници звездите
и бавно потъва в забрава света.


Re: Храна за душата!
Изпратено: andi (IP регистриран)
Дата: 5 November, 2008 02:27

Ако Бог ми дари парченце живот
Ако за миг Бог забрави, че съм парцалена кукла и ми подари парченце живот, може би нямаше да кажа всичко което мисля сега...
Ще оценяван нещата не по стойността, а по съдържанието.
Ще мечтая много.
Ще спя съвсем малко, защото едно затваряне на очите отнема светлината за 60 секунди.
Ще бягам, щом другите чакат.
Ще слушам щом другите говорят.
И ще излапам с наслада голям шоколадов сладолед.
Ако Бог ми дари парченце живот.
Ще нарисувам една картина. С цветовете на Ван Гог, с поезията на Бенедити, с песните на Серат. Тя ще е като серенада, възпяваща луната. С мойте сълзи ще полея розите в градината, за да усетя болката от бодлите им и нежността от листенцата.
Ако Бог ми дари парченце живот.
На всички хора ще им кажа, че винаги съм ги обичал.
Мъжете ще ги сгълча, че са глупаци ако не искат да се влюбят, защото са били стари.
На старците ще обясня, че смъртта не идва със старостта, а със забравата.
На децата ще им дам крила, но ще ги оставя сами да се научат да летят.
А на жените . . . ще им призная, че цял живот съм ги обожавал.
Ако Бог ми дари парченце живот.
Ще се обличам съвсем простичко, ще легна на слънцето и ще разголя не само тялото, но и душата си. И цялата си злоба ще я извадя върху късче лед и ще го оставя да се стопи на слънцето.
Научих твърде много от вас, хората до мен.
Разбрах, че всеки иска да живее на върха на планината, без да си дава сметка, че щастието е по пътя към върха.
Усетих, че за да помогнеш на другия, когото е в беда, трябва да гледаш отгоре надолу, а не обратно.
Научих твърде много от вас, хората до мен.
Но всичко ще потъне в забрава и ще почине, когато ме затворите в куфара...
Тогава аз наистина ще започна да умирам.
Приятели, дано не ви тежа като верига !
Не чакам отговор от вас. Не ми пишете ! Не ме търсете !
Искам само да чуете словата ми и да почувствате, че нещо се променя.

8 октомври 2000 г
Габриел Гарсия Марkес

Най-добрият превод на "Ако" 24.07.2007 17:32
Ако умееш своя дух непоклатим да пазиш здраво,

когато всеки губи дух и теб в това вини;

Ако сам вярваш в себе си, когато в тебе се съмняват,

но вслушваш се и във съмнението отстрани;

Ако умееш да изчакваш и да се не отегчаваш

или, клеветен, не си служиш сам със клевети

или пък, мразен, на омразата сам ти не се поддаваш,

но не умуваш и не се държиш надменно ти;

Ако мечтаеш, без да стане господар над теб мечтата,

ако ти мислиш, без да правиш мислите си цел,

ако умееш да се срещнеш и с успеха, и с бедата,

и бъдеш с двамата измамници еднакво смел;

ако останеш твърд, когато извъртени се повтарят

пред теб изречени от тебе искрени слова

или, видял труда на цял живот да се събаря,

наново го издигнеш с похабени сечива;

Ако ти можеш всичко припечелено от теб изцяло

да сложиш само на едно завъртане на зар,

и да загубиш до игла, и да започнеш отначало

без всякакво оплакване, с предишния си жар;

ако ти можеш нерви, и сърце, и мишци да насилиш

на твойта цел да служат дълго и след своя край

и тъй да се държиш, когато вече нямаш други сили

и само Волята повтаря: "Ще държиш докрай!"

Ако общуваш със тълпи и пак достоен си оставаш,

или дружиш с царе, оставайки народен син,

ако ни враг, нито приятел някога те уязвява

и всички те зачитат, но свръхмяра - ни един;

ако в минутката летяща безвъзвратно ти умееш

със шестдесет секунди да напреднеш в пътя свой,

Земята твоя е - ти всичко ценно в нея ще владееш

и нещо повече - Човек ще бъдеш, сине мой!

Преведе Сидер Флорин




Re: Храна за душата!
Изпратено: andi (IP регистриран)
Дата: 5 November, 2008 10:41

Докато съм захранила душата, още малко... smiling smiley

Не ти ли писна?
Кажи ми,
не си ли уморен
от лицемерие,
егоизъм,
завист
и арогантност?

Не ти ли е писнало
от безпокойства,
мъка, нерви,
стрес и
празнота?
Не мислиш ли,
че нещо е с главата надолу,
че е по-добре да бъдеш по-естествен,
да имаш повече приятели,
да си по-скромен...

И да разбереш,
че ти си твърде ценен,
за да си роб
на нещата, които те ограничават,
правят те сляп
и не ти позволяват да се погледнеш
и да разбереш,

че Спокойствието
и Мъдростта
са вътре в ТЕБ!
Открий ги и ги оцени!!! sarca
love smiley






Re: Храна за душата!
Изпратено: neykova (IP регистриран)
Дата: 6 November, 2008 20:15

BLAGODARIA ZA PRIATNITE MOMENTI .

Re: Храна за душата!
Изпратено: Baby (IP регистриран)
Дата: 19 November, 2008 23:37

Живота...
Изпратено: radost183
Дата: 19 ноември, 2008 21:58

ПЕСЕН ЗА ЧОВЕКА
Ние спориме
двама със дама
на тема:
"Човекът във новото време".

А дамата сопната, знаете -
тропа, нервира се,
даже проплаква.
Залива ме с кални потоци
от ропот
и град от словесна
атака.

- Почакайте - казвам, - почакайте,
нека... -

Но тя ме прекъсва сърдито:
- Ах, моля, запрете!
Аз мразя човека.
Не струва той вашта защита.

Аз четох как някой
насякъл с секира,
насякъл сам брат си, човека.
Измил се,
на черква отишъл
подире
и... после му станало леко. -

Смутено потръпнах. И стана ми тежко.
Но аз
понакуцвам
в теория
и рекох полека,
без злоба,
човешки,
да пробвам със тази история. -

Тя, случката, станала в село Могила.
Бащата бил скътал
пари.
Синът ги подушил,
вземал ги насила
и после баща си затрил.

Но в месец, или пък
във седмица само
властта го открила и... съд.
Ала във съдът
не потупват по рамото,
а го осъждат на смърт.

Отвели тогава злодея
злосторен,
затворили този субект.
Но във затвора попаднал на хора
и станал
ч о в е к.

Не зная с каква е
закваса заквасен,
не зная и как е
замесен,
но своята участ
от книга по-ясна
му станала с някаква песен.

И после разправял:
"Брей, как се обърках
и ето ти тебе
бесило.
Не стига ти хлеба,
залитнеш
от мъка
и стъпиш в погрешност на гнило.
И чакаш така като скот
в скотобойна,
въртиш се, в очите ти - ножа.
Ех, лошо,
ех, лошо
светът е устроен!
А може, по-иначе може..."

Тогава запявал той
своята песен,
запявал я бавно и тихо
Пред него живота
изплаввал чудесен -
и после
заспивал
усмихнат...

Но в коридова
тихо говорят.
Сетне секунда покой.
Някой полека вратата отворил. -
Хора. Зад тях часовой.
Някой от групата,
плахо и глухо,
казал му:
"Хайде, стани."
Гледали хората
тъпо и кухо
сивите, влажни стени.

Онзи в леглото
разбрал, че живота
е свършен за него,
и в миг
скочил, избърсал потта от челото
и гледал с див поглед
на бик.
Но лека-полека
човека се сетил -
страхът е без полза,
ще мре.
И някак в душата му
станало светло.
- Да тръгнем ли? - казал.
- Добре.
Той тръгнал. След него
те тръгнали също
и чувствали някакъв хлад.
Войникът си казал:
"Веднъж да се свърши...
Загазил си здравата, брат."

Във коридора
тихо говорят.
Мрак се в ъглите таи.
Слезнали после на двора,
а горе
вече зората блести.
Човекът погледнал зората,
в която
се къпела с блясък звезда,
и мислел за своята
тежка,
човешка,
жестока,
безока
съдба.

"Тя - моята - свърши...
Ще висна обесен.
Но белким се свършва
със мен?
Животът ще дойде по-хубав
от песен,
по-хубав от пролетен ден..."

Споменал за песен
и нещо се сетил.
В очите му пламък цъфтял.
Усмихнал се топло, широко и светло,
отдръпнал се, после запял.

Как мислите, може би
тука се крие
един истеричен комплекс?
Мислете тъй както си щете,
но вие
грешите, приятелко, днес. -
Човекът спокойно, тъй - дума
след дума
и твърдо редил песента.
Онези го гледали
с поглед безумен,
онези го гледали с страх.

Дори и затвора
треперел позорно,
и мрака ударил на бег.
Усмихнати чули звездите отгоре
и викнали:
"Браво, човек!"
Нататък е ясно. Въжето
изкусно
през шията, после
смъртта.
Но там в разкривените,
в сините устни
напирала пак песента.

И тук започва развръзката, значи.
Как мислиш, читателю, ти? -
Тя, бедната дама, започна да плаче,
започна във транс да крещи:
"Ужасно! Ужасно! - Разказвате,
сякаш
като че там сте били!"...
Какъв ти тук ужас?! -
Той пеел човека. -
Това е прекрасно, нали?

Re: Храна за душата!
Изпратено: zorka (IP регистриран)
Дата: 20 November, 2008 21:03

Вапцаров,любимия ми поет.

Писмо

Ти помниш ли

морето и машините

и трюмовете, пълни

с лепкав мрак?

И онзи див копнеж

по Филипините,

по едрите звезди

над Фамагуста?

Ти помниш ли поне един моряк,

нехвърлил жаден взор далече,

там, дето в гаснещата вечер

дъхът на тропика се чувства?

Ти помниш ли как в нас

полека-лека

изстиваха последните надежди

и вярата

в доброто

и в човека,

в романтиката,

в празните

копнежи?

Ти помниш ли как

някак много бързо

ни хванаха в капана на живота?

Опомнихме се.

Късно.

Бяхме вързани жестоко.

Като някакви животни в клетка

светкаха

очите жадно

и търсеха,

и молеха пощада.



А бяхме млади,

бяхме толкоз млади!...

И после... после

някаква омраза

се впиваше дълбоко във сърцата.

Като гангрена,

не, като проказа

тя раснеше,

разкапваше душата,

тя сплиташе жестоките си мрежи

на пустота

и мрачна безнадеждност,

тя пъплеше в кръвта,

тя виеше с закана,

а беше рано, беше много рано...



А там –

високо във небето,

чудно

трептяха пак на чайките крилата.

Небето пак блестеше

като слюда,

простора пак бе син и необятен,

на хоризонта пак полека-лека

се губеха платната

всяка вечер

и мачтите изчезваха далеко,

но ние бяхме ослепели вече.

За мен това е минало – неважно.

Но ний деляхме сламения одър

и тебе чувствам нужда да разкажа

как вярвам аз и колко днес съм бодър.



Това е новото, което ме възпира

да не пробия

своя

слепоочник.

То злобата в сърцето

трансформира

в една борба,

която

днес

клокочи.

И то ще ни повърне Филипините

и едрите звезди

над Фамагуста,

и радостта

помръкнала в сърцето,

и мъртвата ни обич към машините,

и синята безбрежност на морето,

където вятъра на тропика се чувства.



Сега е нощ.

Машината ритмично

припява

и навява топла вера.

Да знаеш ти живота как обичам!

И колко мразя

празните

химери...



За мен е ясно, както че ще съмне –

с главите си ще счупим ледовете.

И слънцето на хоризонта

тъмен,

да, нашто

ярко

слънце

ще просветне.

И нека като пеперуда малка

крилата ми

опърли най-подире.

Не ще проклинам,

няма да се вайкам,

защото все пак, знам,

ще се умира.

Но да умреш, когато

се отърсва

земята

от отровната си

плесен,

когато милионите възкръсват,

това е песен,

да, това е песен!



© 1999-2008, Словото[www.slovo.bg]



Редактирано 1 пъти последният път 20.11.2008 21:04.

Re: Храна за душата!
Изпратено: Lat (IP регистриран)
Дата: 26 November, 2008 20:18

Тя

Тя е всичко, което желая,
носи мирис на свежи цветя,
в нея вярвам и нея мечтая,
как да имам, кажете, съня.

Тя е вечното лято и рая,
мой приятел и моя съдба,
нямам нужда от друго до края,
щом си имам във къщи дъга.

Тя запали и мене с искрата,
нека огънят див ме гори,
аз отдавна продадох душата,
две сърца във едно да тупти.

Тя е малка сълза във окото,
топъл полъх след тежкия ден,
само в нея намерих доброто,
тя е точно човекът за мен!


-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Какво ме вдъхнови?!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Най -красивата жена - моята!!!

Веселин Веселинов

Re: Храна за душата!
Изпратено: dudididi (IP регистриран)
Дата: 28 November, 2008 21:09

ПРОДАВАЧ НА НАДЕЖДА

Ако можех да имам едно
магазинче със две полички,
бих продавал...познайте какво?
- Надежда! Надежда за всички.

"Купете! С отстъпка за вас!
Всеки трябва надежда да има!"
И на всеки бих давал аз,
колкото трябва за трима.

А на тоз, който няма пари
и само отвънка поглежда,
бих му дал, без да плаща дори,
всичката своя надежда.




People stop fighting,аngels are crying .We can be better!Love is the answer

Страници:  <<Първа страница...23456789101112>>
Страница:10 от 12


Съжаляваме, само регистрирани потребители могат да пишат в този клуб.