Седянка : © Български Бебе Център
Страници:  <<Първа страница...23456789101112>>
Страница:11 от 12
Re: Храна за душата!
Изпратено: Dora2 (IP регистриран)
Дата: 29 December, 2008 17:27

Да пожелаем

На тези, дето се обичат
да бъдат силни и добри;
на тези дето се заричат -
да пожелаем мир и тихи дни.

Да пожелаем
на хората, които вярват -
светилник да им бъде любовта.
На тези дето много знаят -
oпора да им бъде мъдростта.

Да пожелаем
на тези, дето ни обиждат
да се усмихват в радост и в тъга;
на тези дето си отиват
да пожелаем хубав път, в небесната дъга.



Клубни правила
Правила за подписите
"Детето, чието развитие е усложнено от дефект е не по-малко развито от неговия нормален връстник.То е същото дете, но по друг начин развито" Л.С.Виготски
Да бъдем толерантни към различните деца. Да научим децата си на толерантност.
На небето звездичка вечно ще грее и сладката Ная, с усмивка на нея ще се люлее. Почивай в мир, мило детенце.



Редактирано 1 пъти последният път 29.12.2008 17:29.

Re: Храна за душата!
Изпратено: aguu (IP регистриран)
Дата: 16 January, 2009 19:54





Редактирано 1 пъти последният път 16.01.2009 19:56.

Re: Храна за душата!
Изпратено: irinq (IP регистриран)
Дата: 18 January, 2009 20:35

Татко забравя
У. Ливингстън Ларнд


Слушай, синко: казвам това, докато ти спиш, едната ти ръчичка е свита под бузата, а русите къдрици са залепнали на влажното ти челце. Промъкнах се крадешком в стаята ти. Само преди няколко минути си седях и си четях вестника в библиотеката и изведнъж ме споходи чувство за вина. Разкаян, дохдох при леглото ти.
Ето какво си мислех, сине. Бях лош към теб. Скарах ти се, когато се обличаше за училище, само защото си позабърса лицето с кърпата. Скарах ти се, че не си си лъснал обувките. Креснах ти ядосано, задето беше захвърлил някакви свои неща на пода.
На закуска също намерих за какво да ти се скарам. Разливаше ту това, ту онова, ядеше лакомо, без да сдъвкваш добре, слагаше лактите на масата. Намаза си прекалено много масло на филията. Когато тръгна да си играеш, а аз – да хвана влака, ти се обърна, помаха ми и ми извика: “Довиждане, татко!”. А аз се намръщих и отвърнах: “Какво си се прегърбил!”
Следобед всичко започна отначало. Още като идвах по пътя те видях да играеш на топчета, коленичил на земята. Беше си скъсал чорапите. Засрамих те пред приятелите ти, като те подкарах пред себе си към къщи. Казах ти, че чорапите струват пари и ако трябва сам да ги купуваш, ще внимаваш повече. Представяш ли си сине, един баща да каже такова нещо!
Спомняш ли си, по-късно, докато четях в библиотеката, ти влезе плахо с някаква болка в погледа? Аз те изгледах над вестника, недоволен, че си ме прекъснал, и ти спря на вратата. “Какво искаш?” – кисело попитах аз.
Ти нищо не каза, но се втурна през стаята, обви ръце около врата ми и ме целуна. Малките ти ръчички ме прегърнаха с обич, която Бог е запалил в сърцето ти и която дори пренебрежението ми не може да угаси. А после избяга нагоре по стълбите.
Синко, малко след това вестникът се изплъзна от ръцете ми и ме обхвана ужасен, сковаващ страх. Какво е направил с мен навикът? Навикът да търся недостатъци, да упреквам – това бе моята награда за теб като дете. Не че не те обичам, просто очаквам прекалено много от теб. Меря те с аршина на собствените си години.
Твоят характер е белязан с толкова доброта, проницателност и преданост. Сърчицето ти е великодушно и чисто като изгрева над планините. Затова се върна спонтанно да ме целунеш за лека нощ. Всичко друга загуби за мен значение тази вечер, сине. Дойдох при леглото ти в тъмното и коленичих засрамен тук!
Това е жалка компенсация. Знам, че не би разбрал тези неща, ако ти ги кажа, когато си буден. Но утре ще бъда истински татко! Ще бъдем приятели, ще страдам, когато ти страдаш, ще се смея, когато ти се смееш. Ще прехапвам език, когато думите напират нетърпеливи. Ще си повтарям като в ритуал: “Той е само дете – едно малко дете!”
Страхувам се, че си мислех за теб като за голям човек. А като те гледам сега, синко, сгушил се в креватчето, виждам, че си още съвсем мъничък. До вчера майка ти те носеше на ръце и ти отпускаше главичка на рамото й. Прекалено много исках от теб, прекалено много.

Вместо да съдим хората, да се опитаме да ги разберем. Да се опитаме да си представим защо постъпват по един или друг начин. Това е много по-полезно и по-интересно от критиката. Освен това поражда съчувствие, търпимост и доброта. “Да знаеш всичко означава да прощаваш всичко”.

[www.youtube.com]
[www.dveri.bg]

Re: Храна за душата!
Изпратено: andi (IP регистриран)
Дата: 19 January, 2009 11:50

Ириня, благодаря за чудесното напомняне с "Татко забравя" - ще се опитам да си го спомням при всеки подобен повод, нищо че не съм татко. winking smiley love smiley



Re: Храна за душата!
Изпратено: Baby (IP регистриран)
Дата: 19 January, 2009 11:59

Ирка, страхотно е, благодаря, че го сподели! celuvki

Администратор

Re: Храна за душата!
Изпратено: lioni (IP регистриран)
Дата: 26 January, 2009 03:41

irinq-разчуства ме и ме накара да се замисля за някои неща,в които и аз греша.Благодаря ти.


Re: Храна за душата!
Изпратено: siliniq (IP регистриран)
Дата: 18 February, 2009 20:39

Интервю с Господ


Метър по метър нещата са трудни,но сантиметър по сантиметър напредването е по /лесно!

Re: Храна за душата!
Изпратено: andi (IP регистриран)
Дата: 19 February, 2009 10:47

Страхотно е! Благодаря! Въпреки че ми е известно, винаги е невероятно усештане да го гледам и чета отново. aplodismenti



Re: Храна за душата!
Изпратено: siliniq (IP регистриран)
Дата: 20 February, 2009 18:37

А Бог каза "НЕ"

Помолих Бог да вземе моята гордост,

а Той ми отговори: "Не".

Каза ми, че гордостта не може да се отнеме,

от нея се отказват.

Помолих Бог да излекува дъщеря ми,

прикована в леглото от своя недъг,

а Той ми отговори "Не".

Каза ми, че душата й е невредима,

а тялото й е само временно.

Помолих Бог да ми даде търпение,

а Той ми отговори: "Не".

Каза ми, че търпението е резултат от изпитания

и не се дава, а трябва да се заслужи.

Помолих Бог да ми подари щастие,

а Той ми отговори "Не".

Каза, че ми дава благословение,

а дали ще бъда щастлив, зависи от мен.

Помолих Бог да ме предпази от болката,

а Той ми отговори: "Не".

Каза ми, че страданието отделя човека

от житейските грижи и го приближава до Него.

Помолих Бог да ми даде духовен ръст,

а Той ми отговори: "Не".

Каза ми, че духът трябва да израсне сам,

а Той само ще го подрязва,

за да го накара да даде плод.

Помолих Бог да ми даде всички неща,

за да мога да се радвам на живота,

а Той ми отговори: "Не".

Каза, че ми дава живот,

за да се радвам на всички неща.

Помолих Бог да ми помогне да обичам другите

така, както Той ме обича.

И Бог каза: "Ти най-накрая разбра

за какво трябва да молиш..."

Молих Бог да ми даде сили

и Той ми прати изпитание,

за да ме закали.

Молих Бог да ми даде мъдрост

и Той ми прати проблеми,

за които се налага да мисля ден и нощ.

Молих Бог да ми даде мъжество

и Той ми изпрати опасности.

Молих Бог да ми даде любов

и Той ми изпрати нуждаещи се от моята помощ.

Молих Бог да ми даде благоденствие

и Той ми прати възможност.

Нищо от това, за което Го молих,

аз не получих даром.

Но получих всичко, от което имах нужда.

Бог чу молитвите ми.


Метър по метър нещата са трудни,но сантиметър по сантиметър напредването е по /лесно!

Re: Храна за душата!
Изпратено: irinq (IP регистриран)
Дата: 21 February, 2009 13:54

Заради очите ти си струва
да отмина всяка лоша дума
с мълчание, моя любов.
Заради косите ти си струва
да заспивам сам и да сънувам
узряла ръж, моя любов.
С теб до днес преживях
и вина, и дни на радостта,
но чак сега казвам аз:

Заради ръцете ти си струва
да прегърна обич и да чувам
вика ти в мен, моя любов.
Заради един човек си струва
и едно море да се преплува
в безлунна нощ, моя любов.
с теб до днес надживях
и вина и съдба,
но чак сега казвам аз:

Заради един живот си струва
да живееш, без да се преструващ,
че не си сгрешил, моя любов.
Заради една сълза си струва
да простя и пак да те целувам
до сетен дъх, моя любов.







[www.youtube.com]
[www.dveri.bg]

Re: Храна за душата!
Изпратено: irinq (IP регистриран)
Дата: 22 February, 2009 18:37


По повод терористичната атака на 11 спетември

Гледахте ли в Ърли Шоу преди няколко дни интервюто на дъщерята на Били Греъм за терористичната атака на 11 спетември, когато Джейн Клейсън я попита: "Как можа Бог да допусне да се случи такова нещо?". Ана Греъм даде изключително дълбок и проницателен отговор.

Тя каза: "Вярвам, че Бог е дълбоко наскърбен от това, което стана, както и самите ние сме, но дълги години ние казвахме на Бог да се махне от училищата ни, да се махне от правителството ни, да се махне от живота ни. И като Джентълмен, какъвто е, мисля, че Той тихо си отиде. Как можем да очакваме Бог да ни даде благословението Си и защитата Си, ако искаме от Него да ни остави намира?"

Нека помислим! Мисля, че се започна, когато Маделин Мърей О''Хеър (тя загина - тялото й беше намерено наскоро) протестираше, че не иска никой да се моли из нашите училища. И ние казахме: "Добре".

След това, някой каза, че не е нужно да четем Библията в училищата - Библията, която казва: "Не убивай! Не кради! Обичай ближния си както себе си!". И ние казахме: "Добре."

След това д-р Бенджамин Спок каза, че не бива да наказваме децата си, когато грешат, защото чувството им за човешко достойнство ще се накърни и можем да им създадем комплекс за малоценност. (Синът на д-р Спок се самоуби.) И ние си казахме: "Един специалист знае какво говори." И казахме: "Добре!"

След това някой умен член да директорски борд на някакво училище каза: "Понеже момчетата са си момчета, дайте да им дадем достатъчно презервативи, че да могат да си правят кефа, както им се иска, но да не умират от СПИН. И няма да сме длъжни да казваме за това на родителите." И ние казахме: "Добре."

След това някой каза: "Нека дъщерите ни ако искат, да си махат бебетата, като забременеят, и нека са свободни да не казват за това на родителите си." И ние казахме: "Добре."

След това някой каза, че е по-добре учителите и възпитателите да не наказват учениците в училищата и колежите, и директорите на учебни заведения им забраниха да докосват който и да е ученик, независимо от поведението му, защото "не искаме да си създаваме лошо име и да ни дават под съд". И ние казахме: "Добре!" (Има голяма разлика между възпитание и побой!)

След това някой от управляващите по върховете каза, че няма значение какво правиш насаме, стига на работа да правиш това, за което ти плащат. И съгласявайки се с него, ние казахме, че няма значение за никого (вкл. за президента) какво върши скришно, стига иначе да си върши работата, и икономиката да е добре.

След това някой каза: "Хайде да печатаме списания със снимки на голи жени и да ги наречем благотворно и разумно оценяване на красотата на женското тяло. И ние казахме: "Добре!"

След това някой друг взе това "благотворно" начинание и направи още една крачка, като започна да публикува снимки на голи деца, и още една – като ги пусна в Интернет. И ние казахме: "Добре, човекът си има право на свобода на словото."

След това развлекателната индустрия каза: "Нека правим телевизионни шоута и филми, пълни с простащина, насилие и извратен секс. И хайде да записваме песни и да пишем текстове, които говорят за изнасилвания, наркотици, убийства, самоубийства и сатанизъм." И ние казахме: "Ами, това си е само развлекателен бизнес, шоу, нищо повече. Със сигурност няма странични ефекти и никой не го взима насериозно, така че – карайте нататък!"

Днес се питаме защо децата ни нямат съвест, защо не различават добро от зло, защо не им "пука", като убиват случайни хора, собствените си съученици, самите себе си. Може би, ако помислим достатъчно дълго и достатъчно дълбоко, ще се досетим защо. Мисля, че това има нещо общо с: "ЖЪНЕМ ТОВА, КОЕТО СМЕ ПОСЕЛИ".

След това се появи ученикът, който написа: "Мили Боже, защо не запази малкото момиче, което се самоуби в класната стая? Искрено твой – загрижен съученик". И отговорът: "Скъпи ученико, Мен не ме пускат в училище. Искрено твой – Бог."



[www.youtube.com]
[www.dveri.bg]

Re: Храна за душата!
Изпратено: мимка_м (IP регистриран)
Дата: 19 March, 2009 23:59

Нещо и от мен www.misli.hit.bg

Re: Храна за душата!
Изпратено: Baby (IP регистриран)
Дата: 23 April, 2009 19:34

1. Обичам те, не затова какъв си ти, а за това какъв съм аз,когато съм до теб.

2. Никой не заслужава да лееш сълзи за него, а този който заслужава това, никога няма да те разплаче.

3. Само защото някой не те обича, както на теб ти се иска, не значи, че не те обича от все сърце.

4. Истински приятел е този, който ти подава ръка и докосва сърцето ти.

5. Най-много ти липсва този, който е до теб, но ти знаеш, че никога няма да е твой

6. Никога не се разделяй с усмивката си, дори и когато ти е тъжно, ... откъде да знаеш, може някой в тоз момент да се влюби в нея

7. За света ти може да си един човек, но за един човек може да си целия свят.

8. Не си губи времето с човек, на когото му е все едно дали си до него..

9. Може би Бог иска да срещнеш няколко неподходящи личности, преди да срещнеш човека за теб, за да бъдеш на ясно със себе си.

10. Не плачи, когато всичко свърши, усмихни се, че нещо ти се е случило.

11. Винаги ще има хора, които ще те нараняват, но, за всеки случай, трябва да продължиш да вярваш в хората.

12. Стани по-добър човек, и гледай да си наясно със себе си, преди да срещнеш някого с надеждата, че той ще разбере що за човек си ти.

13. Не си давай много-много зор, най-хубавите работи се случват,
когато най-малко ги очакваш.

ГАБРИЕЛ ГАРСИЯ МАРКЕС

Re: Храна за душата!
Изпратено: albena.nikolova (IP регистриран)
Дата: 13 May, 2009 17:58

Момичета това всичко е страхотно! Позитивно, зареждащо, истинко, искренно, пламенно....точно толкова, колкото и живота! aplodismenti
Съжелявам, че сте спрели темичката... confused smiley
Ето и нещо от мен:
....
В душата ми бушува буря! Обичам, изгарям и съм огън. Много ли искам, малко ли искам, всичко ли искам? Готова съм да мина през неволи и тая надежда. Една надежда, че това е моят свят, моят блян и смисъл. Сърцето ми пламти и в мен се ражда обич. Ти си този, който ми донесе и спокойствие и страст и сила да обичам!
Сънувам те по-реален си от всякога, галиш ме с нежност, любиш ме брутално и ме целуваш жадно, хапеш ме, боли ме и те искам и зная това си ти и това е всичко. Кога те срещнах, кога се влюбих, и кога взе душата ми? Не зная ! И само искам да те имам и това все повече ме подлудява.
Обичам очите ти, искам очите ти, търся очите ти, те са въглен, който стига до сърцето ми и ме е страх че ще се превърна в пепел и че ще изчезна и няма да имам въздух и ще загубя малкото гордост останала в мен. Караш ме да ти се моля и да страдам и да те желая силно. Забравям дни, седмици, години и все едно не съм живяла, все едно не съм била ничия, и не съм обичала, а съм само твоя и теб съм чакала и знам, че ти си моят топъл, тих и очакван пристън.
Когато мисля за теб вече не съм сама, ти си в сърцето ми. Мечтая вечер да заспивам сгушена в теб. Да усещам мириса и топлината ти. Мечтая сутрин да се събуждам до теб, с теб да започвам деня и да ме любиш, да изгарям и тлея и да ме пари през целия ден. В теб намирам взаимност има и сила и истина във всички неща, и разбиране и знам че ти ме желаеш, така както аз, обичам те само защото си ти. Обичам те без да мога да го обясня, толкова ми е трудно, помня как нежно галиш косата ми, как ме целуваш по рамото и как съм си в къщи когато съм притисната до теб.
Знаеш ли миличко само ти си в главата ми, сънувам ли или това се случва наистина? Красотата на душата ти ме е запленила по-силно от опиат. Открадна сърцето ми и сега съм пълна с емоции, чувства и безметежна любов. Да обичам те със сърцето си и с разума си. Съзнавам, че ти си най-хубавото нещо, което се е случило през живота ми до тук. Искам само теб и изцяло теб такъв какъвто си и не желая нищо друго.




раждане 28.08.2009 г - 3380 - 51 см
изписване 31.08.2009 г - 3200 - 51 см
консултация 14.09.2009 г - 3620 - 51 см
консултация 02.10.2009 г - 4300 - 52 см
консултация 16.10.2009 г - 4620 - 55 см
консултация 27.11.2009 г - 5770 - 59 см
консултация 18.12.2009 г - 6000 - 61 см
консултация 8.01.2010 г - 6430 - 63 см
консултация 22.01.2010 г - 6870 - 64 см
консултация 26.02.2010 г - 7430 - 67 см
консултация 19.03.2010 г - 7680 - 67,5 см
консултация 23.04.2010 г - 8030 - 68,5 см
консултация 28.05.2010 г - 8280 - 75 см

Re: Храна за душата!
Изпратено: zori85 (IP регистриран)
Дата: 22 June, 2009 20:35

Albena страхотно нещо си написала..много ми хареса!



Re: Храна за душата!
Изпратено: GM (IP регистриран)
Дата: 4 July, 2009 00:50


Re: Храна за душата!
Изпратено: vali_m (IP регистриран)
Дата: 8 July, 2009 17:43

Това е ужасно! plach

Re: Храна за душата!
Изпратено: GM (IP регистриран)
Дата: 9 July, 2009 22:11

vali_m Написал:
-------------------------------------------------------
> Това е ужасно!


Така е. За съжаление това се случва непрекъснато sad smiley



Редактирано 1 пъти последният път 09.07.2009 22:11.

Re: Храна за душата!
Изпратено: GM (IP регистриран)
Дата: 9 July, 2009 22:26

НЕБЕЗНАДЕЖДНОСТ

1.СЪДБАТА МИ ОБЪРКА СВОЯ ХОД ...
ЗАГУБИХ НАЙ – ЧОВЕШКИТЕ МЕЧТИ.
ПРЕБРОДИХ ПРЕЗ ДОБЪР И ЛОШ ЖИВОТ.
ДОКОСНАХ СЕ ДО ХИЛЯДИ СЪДБИ.

2.НА ПРОСЯКА ПОДАДОХ КЪШЕЙ ХЛЯБ.
НА СКИТНИКА – ЗАВИВКА ЗА СТУДА.
СПАСИХ КЛОШАРЯ ОТ НЕИСТОВ ГЛАД.
А БОЛНИЯ ИЗПРАВИХ НА КРАКА.

3.НЕ БЯХ ВСЕСИЛНА. ПРОСТО ГИ ОБИЧАХ.
И ИСКАХ ДА ИМ ДАМ ТРОХА НАДЕЖДА.
ЗАЩОТО АЗ САМАТА КРИВОЛИЧЕХ
И ТЪРСЕХ ТОПЛИНА, ЛЮБОВ И НЕЖНОСТ ...

4.СЕГА ВЪРВЯ ЗАЛУТАНА В МЪГЛАТА.
ЗАГУБИЛА ПОСОКАТА В ДЪЖДА.
И ВЯТЪР ЗЪЛ МЕ БЛЪСКА ВЪВ СТЪКЛАТА,
СЪС ПРИЗРАЦИ ИЗПЪЛВА СЕ НОЩТА.

5.НО НИКОЙ НЕ ПРОТЯГА ДЛАН КЪМ МЕНЕ,
ЗА ДА ИЗТРИЕ НЯКОЯ СЪЛЗА ...
САМА СЪМ ... НО НЕ ПАДАМ НА КОЛЕНЕ.
ПОЛИТАМ... ЩОМ НЕ МОГА ДА ПЪЛЗЯ...

Re: Храна за душата!
Изпратено: vali_m (IP регистриран)
Дата: 9 July, 2009 22:56

Пътят


Днес синът ми прохожда,
вдига поглед нагоре
и протяга ръчици.
Утре сили ще мери
моят принц тъй мъничък
с всички силни Атланти.
Днес синът ми прохожда,
но какъв ще е пътят,
който той ще поеме?
Аз ще бъда до него,
ще съм майка и сянка,
но когато изгрее
друга някоя обич,
как ще мога тогава
да го следвам и пазя
от сърцата от камък
с ненаситна омраза,
от юмруци и завист,
от треви и поквара?
Днес е толкова малък,
казва сладичко “мамо”
и ме търси с усмивка,
а на мен ми се иска
да е пътят му славен.
Днес синът ми прохожда
с Мечо Пух във очите.

Страници:  <<Първа страница...23456789101112>>
Страница:11 от 12


Съжаляваме, само регистрирани потребители могат да пишат в този клуб.