Седянка : © Български Бебе Център
Страници:  <<Първа страница...23456789101112
Страница:12 от 12
Re: Храна за душата!
Изпратено: irinq (IP регистриран)
Дата: 4 December, 2009 18:36

Един професор обичал да провокира студентите си с различни въпроси, които според него безусловно доказвали, че Бог не съществува.

Веднъж той задал следния въпрос:
- Всичко, което съществува, е дело на Бога, нали?

Един от студентите смело отговорил:

– Да, Бог е създал всичко.
- Бог е създал всичко? – попитал професорът.
- Да, господине, - отговорил студентът.
- Ако Бог е създал всичко, означава, че Бог е създал и злото, защото за всички е видно, че злото съществува. И съгласно принципа, че нашите дела определят какви сме и ние самите, то това означава, че Бог е зло - доволно заключил професорът.

Студентите притихнали в изненада. Усмихнат, професорът заявил, че за пореден път е доказал, че вярата в Бог е мит. В този момент един студент вдигнал ръка и казал:

- Професоре, мога ли и аз да ви задам един въпрос?
- Разбира се, - тържествуващ заявил професорът.

Студентът се изправил и попитал:
- Професоре, студът съществува ли?
- Що за въпрос? – засегнат попитал професорът. - Разбира се, че съществува. На теб никога ли не ти е било студено?

Всички започнали да се смеят над въпроса на младия човек, но той невъзмутимо отговорил:

- Истината, професоре, е, че в действителност студът не съществува. Съгласно физическите закони, това, което ние считаме за студ, е просто липса на топлина. Човекът и предметите могат да бъдат изследвани за това дали имат или предават енергия. Абсолютната нула, това са -460 градуса по Фаренхайт, това е пълното отсъствие на топлина. Всяка една материя при тази температура става напълно инертна и неспособна да реагира. Разбира те ли, г-н професор? Студът не съществува. Ние сме създали тази дума, за да опишем какво чувстваме при липса на топлина.

След кратка пауза студентът продължил:

- Професоре, съществува ли тъмнина?
- Разбира се, че съществува – отговорил професора.
- Ето, че отново грешите, професоре – отговорил студентът. - Тъмнината, подобно на студа, не съществува. Тъмнината всъщност е отсъствие на светлина. Ние може да изучаваме светлината, но не и тъмнината. Ние може да използваме призмата на Нютон, за да разложим бялата светлина на множество цветове и да изучаваме дължината на вълната на всеки цвят, но вие не можете да изучавате тъмнината. Един обикновен лъч светлина може да нахлуе в света на тъмнината и да го освети. Как може да разберете доколко е тъмно някое пространство? Като измерите количеството светлина, проникваща в него. Не е ли така? Тъмнината е понятие, което човекът използва, за да опише това, което се случва при липсата на светлина.

В заключение младият човек попитал:

- Господин професоре, съществува ли злото?

Напълно разколебан професорът отговорил:

- Да, разбира се, както вече казах, злото съществува. Ние се сблъскваме с него всеки ден. Жестокостта между хората, войните, престъпленията и насилието по целия свят. Всичко това се явява проява на злото и категорично доказателство за съществуването му.

Студентът се усмихнал и отговорил:

- Злото не съществува, господине, или ако искате, не съществува само по себе си. Злото това е просто отсъствие на Бога. То прилича на тъмнината и студа – дума, създадена от човека, за да бъде описано отсъствието на Бог. Бог не е създател злото. Злото, това не е вярата или любовта, които съществуват подобно на светлината и топлината. Злото, това е резултатът от отсъствието в сърцето на човека на Божествената любов. Злото е подобно на студа, който настъпва, когато няма топлина или подобно на тъмнината, която настъпва при липсата на светлина.

Името на студента било Алберт Айнщайн.


[www.youtube.com]
[www.dveri.bg]

Re: Храна за душата!
Изпратено: irinq (IP регистриран)
Дата: 28 January, 2010 17:41

АЗ НЕ ОБИЧАМ Владимир Висоцкий

...Аз не обичам с клюки да се калям,
а също и съмнението зло.
Аз не обичам змийски да ме галят,
с желязо да ми стържат по стъкло.

Аз мразя ситите душички, свити,
аз предпочитам истинския риск.
Да бъдеш честен вече е събитие
и чест е днес да бъдеш ти сплетник.

Аз мразя счупени крила да виждам,
изпитвам жал, но само към Христа.
Насилието както ненавиждам,
така и ненавиждам слабостта.

И мразя се, когато се страхувам.
Когато бият някой без вина.
Когато във душата ми нахлуват
и в нея храчат своята злина...

Превод от руски: Румен Леонидов



[www.youtube.com]
[www.dveri.bg]



Редактирано 1 пъти последният път 28.01.2010 17:44.

Re: Храна за душата!
Изпратено: irinq (IP регистриран)
Дата: 10 April, 2010 17:00

Последният шанс на човека
Андрей Романов


Има една източна притча. Някакъв пътник се бил изгубил и се лутал дълго из джунглата, в която имало много диви зверове. В един момент чул ръмженето на тигър зад гърба си. Човекът се затичал и успял да се покатери в последния миг по клона на едно високо дърво. При това краката му висели във въздуха, а тигърът ревял, скачал и се опитвал да ги стигне... В този миг човекът чул шумолене върху клона, на който висял. Оттам го гледала черна пантера.

Нещастникът се оказал между пантерата и тигъра, а тежко натовареният клон започнал да се люлее и да се отчупва със скърцане от дървото.

Какво направил в този миг човекът? За какво си помислил?

Върху клона имало апетитни плодове. Тъй като ръцете му били заети, той откъснал със зъби един плод и започнал да смуче сладкия му сок.

Това е, каза притчата, човешкият живот. Ние сме заклещени между раждането и смъртта, между едно небитие и друго. В краткия миг между двете черни вечности, двете безкрайности на нищото се появяваме ние, добиваме съзнание и разум, за да разберем, че тутакси трябва да ги изгубим. В тази игра ръцете ни са вързани. Идваме на земята на място, което не сме избрали, сред хора, които ни отвращават, оковани в тяло, което често не харесваме или се срамуваме от него. Животът е тъмна гора; никога не знаеш какво се крие в нея и какво би могло да изскочи оттам; днешният ден на спокойствие и безопасност е може би само кратък миг, измамна илюзия. Страданията и бедите са винаги по петите ни – този тигър винаги скача около нашите крака. А на клона си винаги имаме своята черна пантера, неумолима, съвършена, безмилостна: смъртта.

Ами сладките плодове? Това са удоволствията и радостите в този живот.

Зловещо, а? Но не и невярно.

Притчата не лъже. Ако не се самоизмамваме и преценим трезво ситуацията, сумирайки всички “за“ и “против“, ще видим, че тя е точно такава. Ние сме на клона между пантерата и тигъра. Клонът се чупи постепенно под тежестта ни. Всичко е въпрос само на време.

Тогава какви са шансовете ни? Кой би могъл да прогони пантерата и да убие тигъра?

Без намесата на по-висша Сила – никакви. Да предположим, че човекът е наистина изоставен на собствената си съдба. В такъв случай той е най-мизерното същество на земята. По-голяма мизерия е трудно да се измисли. Без присъствието на някаква висша Сила, всесилна и блага, човешкият живот изглежда като лош сън – като подигравка, неприлична шега. Смъртта е неизбежна – но тя идва само след болести и старост. Този палач иска да ни поизмъчи, преди да ни убие... На какво бихме могли да разчитаме? Кое е онова, което бихме могли да имаме? Всичко се топи, всичко умира. И ти, и аз, и всичко, което сме били, което сме имали и което сме обичали, ще изчезне. То вече изчезва. Нищо не остава. Небитието го поглъща. Ние сме корабокрушенци. В тази игра единственият ни шанс е – да има Бог. Това е последната ни карта, последното залагане в този живот.

Има ли Бог, има и надежда за продължаване на живота, за възкресение, за спасение. Няма ли Бог, няма нищо. Има го само Нищото.

Човече! Моли се да има Бог!

Но какви са шансовете ни да има Бог?

Ако съдим по множеството религии – нищожни. Да оставим настрана жреческата им пъстрота, шареност, превзетост, кресливост, – но дори само това, че те се отричат взаимно, е сериозен аргумент срещу всяка от тях; а човешкото си личи във всички. Може би някоя от тях е вярна; може би никоя; как да сме сигурни, че една от тези карти ще спечели? И коя е тя?

Човече, мисли! Ако има Бог, той трябва да ни е оставил насочващ знак, нещо ясно, нещо безпогрешно. Какво? В хаоса на вярванията, в лабиринта на философиите и религиите трябва да се напипва някаква очевидна нишка, трябва да свети някакъв всеобщ, известен на всички факт, нещо велико, световно, очевидно – и необяснимо от гледна точка на природата и материята.

Има ли такъв факт?

Знаеш отговора. Да! Има такъв факт!

Всички го знаят. Тъкмо него празнуваме днес.

Възкресението е събитие, необяснимо от законите на материята. И в същото време – факт, удостоверен от очевидци и материални свидетелства. Всеки може да отиде и да види с очите си празния гроб в Йерусалим, където всяка година на Пасха слиза благодатният Огън. Всеки може да пипне с ръка плащаницата в Торино – погребалния покров на Христос – и да види отпечатъка от Неговото тяло върху нея. Малко са историческите събития, които са оставили толкова ясни, преки материални следи. Тук не става дума за учения и вярвания, а за реалност.

Историята на Христос е уникална. Няма друг човек в историята, който да е възкръснал, и никое друго събитие отпреди хилядолетия не е засвидетелствано с такава физическа достоверност. Тази уникалност различава Христос от пророците и учителите на всички религии. Същевременно всички хора на земята знаят за Него. На практика днес няма човек, който да не познава това Име и да не е чувал Неговата история. Няма значение, дали е вярващ или атеист, християнин или друговерец: знае го. Името “Христос“ е парола, която говори нещо – добро или лошо – на всеки човек по света. Няма друго такова на земята. В някакъв смисъл то обединява всички народи, дори и онези, които не го щат.

Но може би Възкресението е само някаква историческа странност, загадка, нещо необяснимо и тайнствено, което няма отношение към мен и теб?

Не! Възкресението дава всичко и означава всичко за всички. С Възкресението всичко се променя. Нищо на света не остава същото. Възкресението е ядреният взрив на историята; то е революция в материята, в самите основи на битието. И днес, две хилядолетия по-късно, Торинската плащаница е радиоактивна като след ядрена експлозия. Но онова, което се е извършило тогава в онзи гроб, е по-дълбоко преобразуване на материята от ядрена експлозия.

Но дали тази космическа експлозия не ни заплашва с гибел, не разрушава нашия свят?

Не. Възкресението е нашият, човешкият празник. То е извършено заради нас. “Аз дойдох, за да имате живот и да го имате в изобилие“, казва Христос (Ин. 10:10). Стотици поколения молеха Бога да ни даде шанс – и Бог ни даде този шанс. Всяка верига е здрава, когато е непрекъсната. Възкресението разкъса безкрайната верига на смъртта в едно нейно звено и веригата на смъртта се разпадна. То проби дупка в стената на нашия затвор, за да можем да излезем от него. Христос уби черната пантера!

Със силата на Христос всеки от нас може да възкръсне. Това е последната ни карта в този живот, единственият ни шанс за божественост, за безсмъртие. Нека да оценим този шанс. Такива като него не се въргалят по улиците. Те се дават веднъж в живота – и един път във вечността. Тук вече няма шега.

Тази игра е смъртоносна. Залогът е огромен. На карта е сложено всичко.

Човече, мисли! На кантара е всичко! Ще кажеш ли НЕ на Христовия дар – и на безсмъртието? Стига ли ти САМО този живот? Цигарите, забавленията, сексът? Кантарът се поклаща!

“Аз дойдох, за да имате живот и да го имате в изобилие“.

Христос воскресе!

www.glasove.com

[www.youtube.com]
[www.dveri.bg]

Re: Храна за душата!
Изпратено: irinq (IP регистриран)
Дата: 28 June, 2010 09:34

Това е обръщение на Кърт Вонегът, направено пред абсолвентите на Масачузетския технологичен институт на церемонията по връчването на дипломите им.

***

Дами и господа от випуск 2008,

Ползвайте плажно масло.

Ако мога да Ви дам само един съвет за бъдещето, то той ще е за плажното масло.

Ползата от него в дългосрочен план е доказана от учените, докато останалите ми съвети нямат никаква по-реална основа от собствения ми лъкатушещ житейски опит.

Наслаждавайте се на силата и красотата на своята младост. О, всъщност няма значение! Вие така или иначе няма да осъзнаете силата и красотата на вашата младост, докато не ги загубите.

Но повярвайте ми, след 20 години, като погледнете отново сегашните си снимки и си припомните колко много възможности е имало пред Вас, ще Ви се струва, че точно в този момент сте били прекрасни. И далеч не толкова дебели, колкото сега си мислите!

Не се безпокойте за бъдещето. Или се безпокойте, но знайте, че безпокойството има толкова смисъл, колкото и опитът да се реши
алгебрично уравнение чрез джвакане на дъвка. Истинските беди в живота ви ще дойдат от неща, които никога не са се появявали в обезпокоената ви глава, а ще ви заслепят внезапно в 4 часа следобед на някой мързелив вторник.

Всеки ден правете по нещо, което ви плаши.

Пейте.

Не бъдете безотговорни към сърцата на хората около вас. Не се обвързвайте с хора, които са безотговорни към вашето сърце.

Не си губете времето в завист. Някога сте по-напред, друг път изоставате.Състезанието е дълго и накрая вие се състезавате само
със самия себе си.

Помнете похвалите, които получавате. Забравете обидите. Ако успеете да го направите, кажете ми как сте го постигнали.
Пазете старите си любовни писма. Изхвърляйте старите си банкови извлечения.

Протягайте се.

Не се чувствувайте виновни, ако не знаете какво да направите с живота си. Най-интересните хора, които познавам, не са знаели на 22 г. какво искат от живота си. Някои от най-интересните 40-годишни хора,
които познавам, още не го знаят.

Вземайте калций. Внимавайте за колената си. Ще ви липсват, когато няма
да са наред.

Може би ще се ожените, може би не. Може би ще имате деца, може би не.

Може би ще сте разведени на 40, а може би ще танцувате патешкия танц на 75-тата годишнина от брака си. Каквото и да правите,не се опиянявайте много, нито пък унивайте прекалено. Избраните от вас решения са наполовина плод на късмета. Което е валидно и за всички останали решения, които не зависят от вас.

Наслаждавайте се на тялото си. Използвайте го по всевъзможни начини. Не се безпокойте за това какво другите хора мислят за него. Тялото ви е най-страхотният инструмент, който някога сте имали.

Танцувайте, даже и ако нямате къде да го правите, освен в дневната.

Четете упътванията, даже и ако не ги спазвате.

Не четете списания за красота. Те само ще ви накарат да се чувствате грозни.

Старайте се да опознаете родителите си. Не знаете кога ще си отидат...

Бъдете мили с хората от вашето поколение. Те са най-добрата ви връзка с вашето минало и са вероятно хората, които ще са
до вас и в бъдеще.

Осъзнайте, че приятелите идват и си отиват, но тези, на които ще държите на живот и смърт, трябва да са добре подбрани.
Работете здраво, за да преодолеете разстоянията в географски смисъл и като начин на живот, защото колкото повече остарявате, толкова повече ще са ви необходими хората, които са ви познавали, когато сте били млади.

Поживейте в Ню Йорк, но го напуснете, преди да огруби сетивата ви. Поживейте в Северна Калифорния, но си тръгнете от нея, преди да ви размекне прекалено.

Пътувайте.

Приемайте някои вечни истини: цените ще растат, политиците ще лъжат. Вие също ще остареете.И когато това стане, ще си въобразявате, че когато сте били млади, цените са били умерени, политиците честни, а децата са
уважавали родителите си.

Уважавайте родителите си.

Не очаквайте друг да ви издържа. Може би притежавате тлъсти спестявания. Или имате заможен съпруг(а). Но никога не знаете кога това може да изчезне. Не цапотете твърде косата си, или на 40 тя ще изглежда като на 85.

Внимавайте със съветите, които приемате, но бъдете благосклонни с тези, които ви ги дават.

Съветът е форма на носталгия. Даването му е начин да извадиш собственото си минало от боклука, да го почистиш внимателно, да полираш драскотините му и да го продадеш за повече, отколкото то реално струва.

Но вярвайте ми за плажното масло!

[www.youtube.com]
[www.dveri.bg]

Re: Храна за душата!
Изпратено: Donika (IP регистриран)
Дата: 8 July, 2010 20:29

Много е хубава речта! И много вярна. thumbs up
Само годината, в която я е произнесъл, определено не е 2008 - невъзможно е по технически причини. Човекът си е отишъл от този свят през април 2007. sad smiley

www.bg-mamma.com www.bg-mamma.com

Когато човек силно желае нещо, цялата Вселена му съдейства!

Re: Храна за душата!
Изпратено: irinq (IP регистриран)
Дата: 8 July, 2010 23:00

Ами да,възможно е , аз просто така го намерих в интернет с тази година ! Май няма да мога да го оправя ! Сори.

[www.youtube.com]
[www.dveri.bg]

Re: Храна за душата!
Изпратено: Donika (IP регистриран)
Дата: 9 July, 2010 17:56

О, не е нужно да го оправяш. Всяка година в интернет пространството сменят випуска, за който е била предназначена речта, но за тази не съобразили особено. eye rolling smiley Нека почива в мир, беше страхотен писател.

www.bg-mamma.com www.bg-mamma.com

Когато човек силно желае нещо, цялата Вселена му съдейства!

Re: Храна за душата!
Изпратено: irinq (IP регистриран)
Дата: 29 October, 2010 18:07

С пожелание за хубав ден до всички Вас умни и красиви жени!!!!
Какво е прахът за всички жени?
Няма как да накарате вятъра да духа в посоката,в която вие искате, но можете да нагодите платната в правилната посока.
Дами!помнете! Слоят прах върху мебелите пази дървото от повреда!!! Домът се превръща в дом, когато върху мебелите
можем да напишем с пръст: „Обичам те „
Всяка седмица прекарвах по 8 часа в чистене и бърсане на прах.Очаквах да дойде някой на гости и да оцени моите усилия! Един ден, обаче осъзнах, че никой няма да дойде, защото всички си гледат живота.

Сега!!!

Когато някой ми дойде на гости, не трябва да показвам „състоянието” на моя апартамент.Всички се интересуват от това къде съм била, с кого съм си прекарала добре, живяла съм си живота и не съм чистила.

Ако досега не сте осъзнали, време е да разберете: Животът е твърде кратък!Наслаждавайте му се!!

Бършете праха само, когато се налага! Дали не е по-добре и по-приятно да нарисуваш картинка, да напишеш писмо, да направиш сладкиш и да оближеш лъжицата?Да посадиш цвете?

Осъзнайте разликата „Трябва” и „Искам”

Бършете праха само, когато се налага! Не ви остава много време за виното, което искате да изпиете, за реките, в които искате да се изкъпете,, за планините, на които искате да се изкачите, за музиката, която искате да слушате, за книгите, които искате да прочетете, за приятелите, които искате да видите за живота, на който искате да се насладите!

Бършете праха само, когато се налага!

Навън грее светът за вашите очи!Вятърът развявя косите ви!Снегът гали лицето ви!Дъждът мокри лицето ви!Този ден никога повече няма да се върне!

Бършете праха само, когато се налага!

Осъзнайте, че старостта идва и това няма да е приятно!

Когато отпътувате, а трябва да отпътувате! Вие самите ще се превърнете на прах!

[www.youtube.com]
[www.dveri.bg]

Re: Храна за душата!
Изпратено: Donika (IP регистриран)
Дата: 19 January, 2011 14:08

Отивам си. Но, моля те, не страдай!
Не се измъчвай и не се кори.
Не си виновна ти да стигна в ада
и огънят му жив да ме гори.
Не си виновна ти, не си виновна!
Виновен е светът със хорски бяс,
със тази пяна мръсна и отровна,
изсипана зловещо между нас.
Виновно е навярно битието,
което изкопа между ни ров,
което в злоби, в сметки ни помете
и не остави място за любов.
Отивам си. Но ти не ме изпращай!
Бих всичко друго преживял, освен
разплаканите ти очи - две цеви страшни
със два куршума - две сълзи след мен.

Дамян Дамянов

www.bg-mamma.com www.bg-mamma.com

Когато човек силно желае нещо, цялата Вселена му съдейства!

Re: Храна за душата!
Изпратено: Daniva (IP регистриран)
Дата: 23 February, 2011 12:41

БУКВА И ЦУНКА

"Мамите миришат на цунки и букви..."
Данаил - по време на приказка за лека нощ

"Кога ще ми посветиш стихотворение?"
Данаил

Свърших приказките, почнах притчите -
синът ми расте.
Учим се един друг на обичане -
дете до дете.
Написал в профила си: "Обичам мама." -
кратко представяне...
Чета го, плача и ставам голяма,
дъхава, сламена!
Бях му родилката, днес съм родина -
от кръв до праг
пътят е жилав...
Ние го минахме в тръс и зиг-заг.
..Учим се един друг на прощаване -
той мене повече -
крие сълза, от прах корава
в горното джобче.
Горното, лявото, пълното с тупкане
и трудно дишане -
мамите вече на цунки и букви
не миришат...
Мамите бъркат като децата,
губят се в тъмното -
добре, че има ръчичка свята -
да ги завърне.
...Свършиха притчите,
почвам с прането да ти говоря -
ако не се изпират лекетата -
ще го повторя...
Важно е ризата да е чиста,
с вятър в ръкавите!
Другото са секретни истини
за лесни брави.
...Мога сто тома стихотворение
да ти напиша -
ще го направя с кръв,
вдъхновение
и трудно дишане.
Туй е бонбонът за лявото джобче,
малка бабунка -
стига ми в буря да ти е копчето...
Буква.
И цунка.

Мая Дългъчева

Lilypie - Personal pictureLilypie Kids Birthday tickers Lilypie - Personal pictureLilypie Kids Birthday tickers

Re: Храна за душата!
Изпратено: Daniva (IP регистриран)
Дата: 23 February, 2011 12:51

Обява

Не много млада,
и не много красива,
финансово бедна,
хронично щастлива,
често сериозна,
не рядко - комична,
живееща в проза,
но безнадеждно лирична,
- търси някакъв подобен човек,
на чието рамо да може да плаче
и да решава малко по-леко
труднорешими житейски задачи.
Ако някой в тази обява
себе си разпознае,
нека се обади - да не мълчи,
защото времето си лети!

Стефка Петкова

Lilypie - Personal pictureLilypie Kids Birthday tickers Lilypie - Personal pictureLilypie Kids Birthday tickers

Re: Храна за душата!
Изпратено: Daniva (IP регистриран)
Дата: 23 February, 2011 12:53

ПЕНЕЛОПА

Вижте, аз не падам от небето.
Ясно ми е - малка е Итака.
Одисей изобщо не е цвете за мирисане.
Но ще го чакам.
Зная, че морето го вълнува,
колкото кълбото ми със прежда.
И когато плаче се преструва,
и когато стихове нарежда...
Зная, че на всеки остров има
(важно е за мъжкото му его)
по една-единствена любима.
Всички сме единствени за него.
Щях да го забравя още вчера,
ако можех някак да не помня,
как преди години го намерих
да лепи една строшена стомна.
Как събра досадните парчета,
как направи фигура
и после
стомната от цветове засвети
като песен.
И ме омагьоса!
Вие, сополанковци(простете),
дето ми обсаждате сърцето,
можете ли да родите цвете
от разбита болка на парчета?
Можете ли от ранено чувство
храм на любовта да построите?
Ако все пак Одисей напусна -
храмът ще се срути над главите ви.
Затова - по живо и по здраво -
отнесете смъртното си тяло.
Само сто години ми остават.
След това ... ще чакам отначало ...!

Камелия Кондова

Lilypie - Personal pictureLilypie Kids Birthday tickers Lilypie - Personal pictureLilypie Kids Birthday tickers

Re: Храна за душата!
Изпратено: Daniva (IP регистриран)
Дата: 23 February, 2011 12:54

НОЩЕН РАЗГОВОР С ЛЮБОВТА МИ

Парцалива,с разбито коляно,боса -
стои до леглото и хленчи.
Прилича ми на пребито просяче.
Как да и кресна :"Бягай от мен,че..."
Как да и посоча вратата.
Да я изхвърля в дъжда на улицата
и камък подире и да запратя?
Така беззащитна и щурава е...
Кой ти е виновен? -питам я .
Казах ли ти там да не ходиш вече?
Гледа ме виновно в очите.
Щом не слушаш - върви си.Пречиш ми!
Стои и ме дърпа за нощницата.
Не ми дава да спя.По дяволите!
Какво искаш от мене още?
Колко пъти те предупреждаваха?
Цяла нощ ли ще ме държиш будна,
малка наивна глупачка!
Господи,ама съвсем луда си!
Седи на пода и плаче.
Чак да ти скъса сърцето.
Хайде ела.Успокой се!
Сега ще превържем коляното.Ето.
Какво ще те правя - моя си...
Сгушва мокро носле на рамото ми,
даже се усмихва насън , бедната...
А сутринта - да съмне само -
и тя ще хукне към тебе

Маргарита Петкова

Lilypie - Personal pictureLilypie Kids Birthday tickers Lilypie - Personal pictureLilypie Kids Birthday tickers

Re: Храна за душата!
Изпратено: Donika (IP регистриран)
Дата: 8 April, 2011 12:35

Mисис Съдба...
Румяна Йорданова Симова

Извинете ме, мисис Съдба.
Много рядко към Вас се обръщам.
Днес, обаче, пристигам с молба,
стъпвам тихо и леко – на пръсти.
И от страх да не Ви огорча
с неуместна шега или дума,
аз неловко в момента мълча...
И си мисля – дали е разумно
да Ви моля точно сега
за неща, за които не бива...
Дъх поемам да се престраша,
а препуска във вените диво
мойта кръв. Може би ще сгреша,
може би ще звучи некрасиво,
но Ви моля днес, мисис Съдба,
разрешете да бъда щастлива,
искам глътчица жива вода –
за да ръся по утрото сиво,
за да светне отново денят
и развявайки огнена грива
слънчев кон да поеме на път...
Всъщност искам,
Съдба,
да съм жива...

Източник: [www.facebook.com]

www.bg-mamma.com www.bg-mamma.com

Когато човек силно желае нещо, цялата Вселена му съдейства!

Re: Храна за душата!
Изпратено: Donika (IP регистриран)
Дата: 24 May, 2011 19:22

СТРАХ

И в песните за теб съм го писал,
и в своитре молитви си признах
откраднах те с единствената мисъл,
че няма от какво да ме е страх.

Защо не тръгнем пред света открито,
пред този свят, от завист сътворен?
Да ме целунеш пред очи, които
ще те проклинат дълго зарад мен.

Да прекосим по улиците стари,
заровили зад доноси глави.
Да минем под прозорците - клюкари,
измислили убийствени мълви.

Да влезем в черквата неделна даже,
загубили за миг и ум, и свяст,
и да не мислим кой какво ще каже
сега пред нас, зад нас или след нас.

И да изпием чашата горчива,
да няма страх от трънени венци.
Страхът убива, бавно ни убива
и после ни превръща в подлеци.

Евтим Евтимов


www.bg-mamma.com www.bg-mamma.com

Когато човек силно желае нещо, цялата Вселена му съдейства!

Re: Храна за душата!
Изпратено: Donika (IP регистриран)
Дата: 16 June, 2011 21:03

Такава съм... да знаеш - трудна за обичане...
с тежък характер - много тежко разпятие!
Като прошката - тиха, боля... при изричане!
Мога твоя да бъда - и съдба... и проклятие!

Непокорна съм, знаеш ли? Кой ще ме спре...
да подгоня с нозе ветровете лудуващи...
облак с длан да докосна във звездно небе...
да заплача с очи, от самотност тъгуващи?

Вярвай, себе си с мен във пожар ще погубиш!
Като огън съм дива и на пламък приличам!
Ако сам не избягаш и до лудост се влюбиш,
научи ме тогава... точно теб да обичам

Гергана Шутева

Пак от ФБ.

www.bg-mamma.com www.bg-mamma.com

Когато човек силно желае нещо, цялата Вселена му съдейства!

Re: Храна за душата!
Изпратено: beibifeis (IP регистриран)
Дата: 18 June, 2011 16:54

Момичета, в предаването "Търси се",Елен Колева каза едно стихче.Не разбрах от кого е,самата тя, дори,не го каза цялото.
Нещо от рода на :" Водиш бъдещето, за ръка...случва се нещо...какво ти остава?Имаш любов,няма я! Какво ти остава?..." и т.н.,дали някой не знае от кого е и къде да го прочета цялото?



Редактирано 1 пъти последният път 18.06.2011 16:55.

Re: Храна за душата!
Изпратено: Donika (IP регистриран)
Дата: 18 June, 2011 19:24

Бори, това ли е:
[zelenkroki.wordpress.com]

www.bg-mamma.com www.bg-mamma.com

Когато човек силно желае нещо, цялата Вселена му съдейства!

Re: Храна за душата!
Изпратено: beibifeis (IP регистриран)
Дата: 21 June, 2011 16:13

О,Дони!Много ти благодаря!Точно то е! cvete

Re: Храна за душата!
Изпратено: Donika (IP регистриран)
Дата: 9 July, 2011 15:58

От Фейсбук:

Ако

Ако мислиш “сразен съм”, сразен си.
Ако мислиш “не смея", не смееш.
Ако казваш “бих искал”, но си мислиш “не мога”,
просто няма как да успееш.
Ако мислиш, че губиш, ”загубен си”
ще ти каже светът без упойка-
успехът се крие в твоята воля
и е в умствената ти настройка.
Ако мислиш “назад съм”, назад си,
който мисли високо, не пада.
Просто трябва да бъдеш напълно уверен,
щом си тръгнал да дириш награда.
Не най-силният, нито най-бързият
обезателно грабват залога,
но човекът, който печели играта,
е тоз, който мисли “АЗ МОГА”.

www.bg-mamma.com www.bg-mamma.com

Когато човек силно желае нещо, цялата Вселена му съдейства!

Страници:  <<Първа страница...23456789101112
Страница:12 от 12


Съжаляваме, само регистрирани потребители могат да пишат в този клуб.