На моя син

Ако би могло да се раздава
щастието с майчини ръце?!
Ако може да се подарява
малкото ,човешкото, сърце,
първа аз -повярвай скъпи сине-
моето със радост ще ти дам.
Нищо че без време ще изстине
огъня на моя слънчев плам.
Но със две сърца дали ще можеш
на Живота ти да устоиш?
Всичко двойно -двойно се тревожиш,
двойно да обичаш ,да трептиш.
Двойна скръб и болка ще тежнеят,
като камъни във твойта гръд
Две слънца от вътре ще те греят
дали няма да те изгорят?!

МАЙЧИНА ИЗПОВЕД

Зеленоока моя дъще ненагледна
годините минават ден след ден
шарени мъниста от гердан,
обгръщал детската ти гушка.
Огромна бяла пеперуда
бе кацнала на нежната главица
сред водопад от буйни къдри,
в жесток двубой със гребена ти уморен.
Изяла бе ти моето червило
с дъх на горска ягода.
А сенките ми разноцветни-
подобно на дъга небесна,
по палавите пръстчета
играеха в своята тоналност.
Почуквайки по пода с мамините токчета,
ти тичаше от стая в стая,
сподиряна от весел детски смях.
Сега е тихо в стаята и съм сама-
Сама със спомена.
С герданите в кутията голяма.
Сама с обувките,отдавна вече необувани.
Сама с изгладената бяла лента,
от която ще надипля пеперуда,
останала без своя буен водопад.
Звънецът извъня.
Прогони спомените връхлетели
самотния ми ден.
На прага ярко слънцето засвети,
защото там стоеше ти-
моето пораснало момиче.

Майчина сълза
Автор Ангел Каралийчев

Заръмоля дребен есенен дъждец. Жълтият листак в градината светна. Големите гроздови зърна под лозницата набъбнаха и кожицата им взе да се пука. Наведе моравото димитровче цветове над търкулнатото в шумата пукнато гърне. Сви се малкото птиче-лястовиче в дъното на гърнето и затрепера от студ и мъка. Всички си отидоха. Отлетяха на юг неговите две сестричета. Изгуби се майчицата му в топлите страни.
Кой ще го стопли в тая дъждовна нощ?
Оставиха го само в дъното на гърнето, защото беше сакато и не можеше да лети. През лятото избухна пожар в къщата, под чиято стряха майка му беше свила гнездо. Догато старата лястовичка смогна да грабне рожбата си от огъня, един въглен падна в гнездото и парна лястовичето по дясното крило. Голото пиле примря от болка. Когато се свести, то видя, че се намира в ново гнездо, а над него седи майка му с клюмнала глава. Най-напред се опита да раздвижи крилца, но не можа, защото дясното, изгореното крило беше изсъхнало.

Търкулна се лятото. Потъмняха гроздовите зърна. Пухнаха се пъпките на димитровчетата в градината. Почнаха да се събират лястовичките по телеграфните жици. Те се готвеха за път. Жиците заприличаха на броеници.

Една сутрин старата лястовичка смъкна своята саката рожба в градината и рече:
- Мило дете, ние днес ще заминем на юг. Ти не можеш да летиш. Затуй ще останеш тука, ето в онуй гърне съм ти нагласила мека перушина. Там ще лежиш. А когато огладнееш, излез навън и си клъвни нещо. Цялата градина е зарината с плод. Виж какво хубаво димитровче е склонило чело над входа на гърнето. Ти не тъгувай. Напролет ние пак ще се върнем.
- Благодаря, майчице, дето си се погрижила за мене! - промълви сакатото и за да скрие сълзите си, навря главица под крилото на майка си и притихна...

Всички си отидоха. Занизаха се мрачни дни. Заваля дребен дъждец. Наквасеното димитровче тежко отпусна цвят над гърнето. Една дъждовна капка се търкулна по най-долния листец на цвета и се нагласи да падне.
- Ах, колко съм уморена! - въздъхна тя.
- Откъде идеш? - попита любопитно лястовичето.
- Остави се. Голям път изминах. Ида от Великия океан. Там се родих. Аз не съм дъждовна капка. Аз съм сълза.
- Сълза ли? Каква сълза? - надигна се тревожно лястовичето.
- Майчина. Историята на моя живот е къса. Преди девет дена една уморена и насълзена лястовичка кацна върху мачтата на един голям океански параход. Аз стоях в дясното око на кахърната птичка. Океанът ревеше. Духаше силен вятър. С немощен глас продума лястовичката на вятъра:
- Братко ветре, когато ходиш над света, ако минеш през България, отбий се при моето сиротно пиле и му кажи да се пази от черния котак, който се върти в градината. Забравих да поръчам на рожбата си, когато тръгвах. Кажи му още, че моето сърце изсъхна от мъка...
- Къде е твоето лястовиче? - попита вятърът.
- Оставих го в едно пукнато гърне, търкулнато в градината, където цъфтят морави димитровчета.

Додето изрече тия думи старата лястовичка, аз се отроних от окото й. Вятърът ме грабна и ме понесе над света. Девет дена летях. Ето сега паднах на туй цвете. Колко съм уморена! Искам да капна и заспя...

Сърцето на сакатото лястовиче се обърна. Стана бърже, отвори човка и пое отмалялата майчина сълза.
- Благодаря ти, майчице! - прошепна то, легна си в перушината и заспа, затоплено от сълзата, сякаш беше под майчините си криле.






Редактирано 1 пъти последният път 19.02.2008 15:45.

В момента си имам повод за реване, но тези стихове направо ме довършиха! Много се разчувствах.........
Страхотни са, Мишел!

ПРИКАЗКА ЗА МАЙКАТА


Святата майчина обич-
покрила с позлата земята,
в приказки, песни , легенди
с много любов е възпята.

Песен такава разказва,
как нежната майчина гръд,
разсякъл сина и с брадва
и бликнала топлата кръв.

Насила изтръгнал сърцето,
че имал заръка една-
за лек и за цяр да го носи
на злата си ,млада жена.

Побягнал след туй през гората-
а буря ехтяла в нощта.
На пън се в тъмното спънал
и паднал с лице в калта.

Изохкало тихо сърцето,
прошепнало с майчински глас.
-Заболя ли те сине? Полека!
Не бързай така в този час!

Преди известно време се бях ядосала на Веси и то много.Бях много обидена и не й говорих цял ден.Тогава тя решила да ми напише стихотворение/тя има такива опити/.Много е мило,но е и много лично и скъпо за мен. Стана ми невероятно хубаво!

Тук, една мама беше споделила преди време един стих, за което съм й изключително благодарна! crazy_berimed за теб Ето го:

На дъщеря ми

Защо потрепваш, мила птичко,
Защо припляскваш ти с крила?
Нима у нас си нямаш всичко,
какво ти липсва у дома?

Дните бързо отминават,
годините летят, летят,
грижите по теб остават
и тръгваш ти по своя път.

С любов голяма аз те чаках,
в мъки тежки те родих.
Когато се роди - аз плаках.
Себе си във теб открих.
Сладка мамина душица,
скъпа моя дъщеря,
ти си вече тъй голяма
и изхвърчаш от дома.

Грешките ми не повтаряй,
бъди мила и добра
и никога недей забравяй,
че животът е борба.
Животът е борба, която
трае цял един живот.
Животът е борба,
която се печели с много пот.

И на тръгване поспри се,
дъх дълбоко поеми,
в майчини очи ти взри се
и по своя път тръгни!

Скъпа моя, златна птичко,
родена с толкова любов
аз знам - у нас си имаш всичко,
но ти просто имаш свой живот!

Имах едно стихотворение от Надежда Захариева-Песен на мама за нейното малко момиче.Не мога да го намеря,мога да цитирам една част по памет,ако някоя мама го има цялото,ще се радвам да го видя тук!

...в скута на мама днес си се свряло,
мама се грижи за всичко,за всички.
Мама попитай и ти ще научиш...
парахода как ли се кара
и как тъй водата става на пара.
Скоро ще станеш голяма,голяма
умните думи сама ще разбираш
и ще рисуваш,и ще бродираш,
и ще отидеш далече,далече
можеш без майка си вече.
Аз ще стоя с коси побелели и с обич ще пазя две детски кордели
и тихо ще плача щом не носи писмо раздавача-
Не е нужно много,две думи само:Добре съм,мамо!





08.10.2006 3950гр 53см
04.10.2007 10200гр 79см
06.10.2008 12500гр 90см
24.04.2008 12000гр 83см

Glitter Graphics

„Писмо до мама”

Мъничка , мъничка моя,
Весело зайченце, котенце мило
В скута на мама сега се е свило,
Твойта главичка на моето рамо
Ден ти не можеш да бъдеш без мама.
Мама във чашката мляко налива
Сресва косите ти в плитка красива
Кърпи чорапки с пробити петички...
Мама се грижи за всички!
Кой ще разкаже на мойто момиче
Как тъй луната на сърпче прилича;
Как се превръща водата на пара,
А самолетът с какво ли се кара?
Ами отгоре Земятя каква е?
Мама попитай и ще узнаеш.
Мъничка, мъничка моя,
Ден ти не можеш да бъдеш без мама.....
Но подир време ще станеш голяма,
Умните книги сама ще намираш,
Ще рисуваш и ще бродираш.
Дългите плитки ще решиш самичка....
После ще хвръкнеш и ти като птичка
Умна и силна ще стигнеш далече
Можеш без майка си вече!

А мама ще бъде с коси побелели.
Мама ще пази две детски кордели,
Ще се тревожи и скришом ще плаче,
Ако не носи писмо раздавача.
Друго не иска – три думи само:
„Добре съм мамо!”



изкопирано от нета

Много пъти са пускани, но ето ги пак

Заета мама

Ръцете ми заети бяха през деня.
Не можех да играя или да ти почета;
Когато молеше и канеше ме ти,
за теб минутка аз не отделих.

Днес кърпих дрехите и сготвих,после прах,
ти дотърча с рисунка и със весел смях
и каза:"Мамо,виж каква шега!"
Аз рекох:"Синко,чакай малко,не сега".

Внимавам хубаво да те завивам,
молитвата като си кажеш и излизам,
на пръсти отивам лампата да загася -
а трябвало е още миг да постоя.

Животът кратък е,годините летят и изведнъж -
момченцето пораснало е и е вече мъж.
Не е край теб с молбите си безкрайни
и не споделя скъпоценните си тайни.

Албумите с картинки са прибрани,
игрите до една са изиграни.
Молитвата вечерна,целувка за нощта -
това са вече минали неща.

Ръцете ми,заети постоянно,
сега притихнали стоят.
Тъй бавен,муден,празен е денят.
Да можех да се върна и да сторя
онези нещица,които искаше ми ти с:"Мамо,моля!"


и специално за Никол

Песен за мама

Мъничка, мъничка моя – весело зайче, котенце мило
В скута на мама сега си се свило
Свела главичка на моето рамо –
можеш ли ден да прекараш без мама?

Мама в чашката мляко налива ,
сресва косичките в плитка красива
кърпи чорапки с пробити петички –
мама се грижи за всичко и всички.

Кой ще разкаже на мойто момиче:
как там на небето луната на сърпче прилича,
как се превръща водата в пара, а самолета – кой ли го кара
Питайте мама – тя всичко знае и ще ви каже!

Мъничко мое мило дете, ден тъй без мама не можеш,
но ще мине време – ще станеш голяма и умните книги сама ще намериш
ще сресваш косите в плитка самичка
и ще отлитнеш ти волна кат птичка.

Мама ще бъде с коси побелели, мама ще пази две детски кордели
Ще тъгува и тихо ще плаче, ако не носи писмо раздавача.
Друго не трябва на мама да знае – три думички само -
“добре сам мамо”!

Разплакахте ме, много са хубави, много...

Гта и Мими,
Ох,момичета,седя тука и си хълцам пред компа,много ме разчувстваха стиховете.




08.10.2006 3950гр 53см
04.10.2007 10200гр 79см
06.10.2008 12500гр 90см
24.04.2008 12000гр 83см

Glitter Graphics

Baby благодаря ти..всеки път когато чета това стихотворени плача и настръхвам..сега и аз имам една малка "птичка",която един ден ще иска да излети от гнездото..става ми мило и....тъжно.


[URL=http://puzkarapuz.ru/][U
Деничка-родена на 15.10.2007, тежи-2,850 и е висока-52см; 15.11.2007 тежи-3,950 и е висока-53 см; 18.12.2007 тежи-4,780 и е висока-57 см;
18.01.2008 тежи-5.130 и е висока-60.5 см; 18.02.2008 тежи-5.340 и е висока-62 см; 14.03.2008 тежи-5.640 и е висока-64 см; 16.04.2008 тежи-5.910 и е висока-66 см; 16.05.2008 тежи-6.050 и е висока-67 см; 15.09.2008 teji-7.400 i e wisoka-74 sm

Момичета, разплакахте и мен.

Това ми е любимо...



Помниш ли?
Падаха вече листата на нашите вишни.
Ти ме целуна и рече през сълзи: Да пишеш!
Аз се обърнах и твоите сълзи забравих.
Тръгнах през жълтата шума направо-сякаш за мен бе постлала земята богато, мойте нозе да вървят по пътека от злато.
Имаше някъде извори, скрити в горите, имаше стари чешми със мъхнати корита, и езера, засияли сред каменни хребети - с тая ръка исках всички води да загреба.
Имаше някъде пътища с прах и талиги,
влакове имаше дето със грохот пристигат -
как да не бързаш с пламенни бузи от вятъра, щом като чака простряна пред тебе земята?
Имаше някъде други градчета и хора - исках аз техните порти с привет да отворя.
Толкова жадна бях всичко да видя, да взема, че да ти пиша все нямаше, нямаше време.
Мойте години се смееха,сменяха влакове,
твойте мълчаха под старите вишни и чакаха.
Сигурно всичките есени ти си броила,
в мене си вярвала с чистата майчина сила..
Малкото твое момиче сега е голямо,
тича след мене дете и нарича ме мамо.
Помня как първата, смешната стъпка направи, как със ръчичка полата ми стискаше здраво.
После се вдигна на пръсти, вратата отвори, после запита : "Къде ли се свършва простора?"

Може би скоро ше кажа през сълзи: да пишеш!
И ще си спомня и тебе и старите вишни.

Твойта коса като зимните преспи е бяла,
Чакаш ли още?

Ето го мойто писмо закъсняло.......



Мисис "Кулинарна фурия 2009"

Учи се от вчера, живей за днес, вярвaй в утре!

А това е за тате



''Писмо до татко''

Здравей татко!
Откраднах си мъничко време,
за да ти пиша,че съм добре.
Задъхана следвам мечтите големи
и нищо не може по път да ме спре.
Не съм ви забравила.Мисля ви много!
И знам,че ви липсвам-това ми тежи,
но трябва да стискаме зъби,за Бога!
човек в слабостта си най-често греши.......
Така ти ме учеше някога татко,
когато се плашех от черния мрак,
когато ядях до преяждане сладко
или се препъвах във къщния праг!
Тогава ми казваше-''Горе главата!
Стъпчи изкушение,болка и страх!''
Ти стискаше ласкаво -силно ръката ми
и аз се преборвах набързо с тях.
Пораснах щастлива при тебе и мама.
Разбрах що е вярност,любов и уют.......
Готова съм вече!И никога няма,
да ме изплаши човешкия студ!
Така е при мен.............Пиши вие как сте?
Намери ли евтини,сухи дърва?
Мама-лекарствата редовно ли пие?
Пушиш ли още следобед лула?
Изпращам ви малко пари.Да си имате.
Не ми сърди и не питай защо.
Студено е вече навън.Иде зимата.........
Купи си обувки-на мама палто!
Целувам те силно и моля те татко,
не се притеснявай!Аз съм добре.
Ще си дойда по Коледа,макар и за кратко.
Обичам те!
Твое голямо дете
Автор:Румяна Симова



Мисис "Кулинарна фурия 2009"

Учи се от вчера, живей за днес, вярвaй в утре!



Редактирано 1 пъти последният път 19.02.2008 17:09.

Ооох, само това ми трябваше. Много силни думи, страхотни са! И аз стоя и рева тука. Тъкмо днес си мислех как децата ме влудяват и как ми писна да стоя вкъщи...но сега съм много щастлива, защото един ден - няма да са до мен и ще си спомням с умиление и тъга за тези прекрасни дни!



мама на две момченца, две врабченца



Редактирано 4 пъти последният път 19.02.2008 17:21.

направо ме разчуствахте момичета всичките са много хубави

[/url][img] [url=http://ticker.7910.org/rus] роден на 28.01 3.470кг51см изписан 30.01 3.330кг 1косултация 19.02 3.950кг 52см 2к 04.03 4.400кг 54 3к 15.04 5.900кг 59см 4к20.05 6.850кг 61см 5к.26.06 7.400кг 64.05см

Хайде още да поплагиатствам

"Раждане"
текст: Ивайло Вълчев

Вик, на болка радост и страх
светът ме тегли навън,
със топли нежни ръце, ме изважда.

Сам, поемам въздух сега
опиянен аз крещя,
усещам колко съм жив и се раждам.
Мамо, родих се с твойте сълзи.

Припев:
Днес за първи път те разплаквам аз майчице,
колко ли сълзи от мен ще изплачеш ти?

Жив, със кръв от твоята кръв
и плът от твоята плът,
живот от твоя живот ще живея.
Мамо, родих се с твойте сълзи.

Припев:
Днес за първи път, те разплаквам аз майчице,
колко ли сълзи от мен ще изплачеш ти?


Мила моя
Мария Павлова


Мила моя, нежна дъщеричке,
моя малка, палава звездичке,
как усмихната света приемаш,
с пълни шепи даваш, вземаш.

Ти сега си още много малка,
спускаш се по звездната пързалка
и усещаш мойта тиха обич,
колкото и да съм с тебе строга.

Само че нещата стават сложни
и да се объркаш после можеш,
затова ти запомни, детенце -
нищо не е по-велико от едно листенце.

Таз Земя е наша кратка гара,
а се гоним в луда надпревара.
Ти недей наникъде да тичаш,
важното е да се учиш да обичаш.

Важното е ти човек да станеш,
пък човекът чувства болки, рани.
Но умее и да побере небето,
ако съхрани в душата си детето.

Искам да си горда, силна, смела,
от корена езически нектар поела,
ала, мое слънчице, дете красиво,
добротата, мисля, най ще ти отива

Ето едно ...писмо до Ина:

Писмо до моето дете

Вечер е. Всички спят – градът, кварталът, съседите – долавям лекото похъркване на съпруга ми в съседната стая. Не ми се спи. Присядам тихо до леглото на моята малка дъщеря и я наблюдавам. Взирам се и в полумрака, различавам малкото отпуснато телце. Ръцете й са вдигнати блажено нагоре покрай главата, едно босо краче се е показало изпод чаршафа, усещам диханието й. Слагам главата си до нейната и в полусън опитвам да надникна в бъдещето й.

…”Виждам красиво младо момиче, надвесено над книга и усилено преглежда някакви записки. Кичур коса пада върху сериозното лице и то с елегантен жест го отметна назад. Лека усмивка прибягна по лицето му и след това изчезна. Беше съсредоточена. Решаваше някаква задача.”...

Стреснах се от лай на куче. Вдигнах глава и разбрах, че се съм задрямала за миг. Погледнах детето си и изведнъж разбрах колко бързо лети времето. Като един миг ми се сториха трите години от нейното раждане. Неусетно, малкото беззащитно бебе е станало момиченце. Все по-самостоятелно, все по-уверено в собствените си сили и все по-малко нуждаещо се от мен. Изведнъж разбрах, че няма никакво значение каква професия ще има, къде ще живее и какви ще са любимите й занимания. Единственото, което има значение е, че я има. Реших да й напиша писмо. Седнах и думите сами започнаха да се нижат на белия лист:

Мое мило дете,

ти си като слънчев лъч в живота ми. Ти си въздухът, който жадно поемам всеки миг. Ти си моят смях, моето щастие и смисъл в живота.

Прости ми за хилядите пъти, когато гласът ми е бил изтъкан с наставнически нотки, за забележките, които сам отправяла към твоите изследващи пориви. За умората и раздразнителността в края на дългия работен ден, за пропуснатите твои малки и големи успехи, за пълното мое внимание, което не можах да ти дам. Единственото, което е важно да запомниш е да бъдеш човек, който върви напред в живота с високо вдигната глава – живей така, че да не се срамуваш от това, което си. Живей пълноценно и слушай сърцето си, то ще бъде пътеводител в живота ти и никога няма да те подведе. Не подминавай ранената птичка, нито обидната хорска дума с безразличие – отдели им част от вниманието си и помощта си. Не завиждай на другите, а се вгледай в себе си и прецени какво можеш да направиш за да станеш по-добра. Имаш шанс да бъдеш каквато пожелаеш – учителка, писателка, художничка, певица, адвокат. Човек или човече – изборът е само твой. Не забравяй, че сама диктуваш правилата на играта и единствено от теб зависи крайният резултат. Избери сама дали да бъдеш победител или победен.

Усмихвай се и бъди щастлива, няма пречки пред теб. Бъди милостива, обичаща и себеотрицателна. С пълни шепи раздавай от щастието си на другите – те го заслужават. Обичай безрезервно, не щади чувствата си и не чакат нищо в замяна. Живей така, че един ден да не съжаляваш за нищо. Вкусвай с пълни шепи от живота и се наслаждавай на всеки миг от него. Наслаждавай се на всеки ден – той никога няма да се повтори, а шанс имаш само веднъж в живота. Хвани го здраво в ръце и не го изпускай.

Каквото и да направиш, никога не забравяй, че ще се гордея с теб и ще те обичам, силно, безрезервно и завинаги.

С много обич: мама

Оставих листа на масата, погледнах спящата си красавица и тихо се вмъкнах в брачното легло. Сънят неусетно целуна клепачите ми и усмихната се отдадох на съня.

Чета,рева,чета,рева. А Евка направо ме довърши.

Да, страхотни са, и колко много истина има в тях. Дано всеки да може да си вземе по нещо от тези стихчета и да запомни, че наистина времето лети.
И аз да споделя нещо, макар че не е стихче, просто да разкажа един филм дето гледах вчера ("Пробуждане" мисля че са го превели), на който също се разревах. Майка и син са с рядка кръвна група, а синът има нужда от сърдечна трансплантация, но понеже е рядка кръвна група и се чака много. В крайна сметка се намира сърце, на операционната маса е, а докторите дето правят трансплантацията са в заговор да повредят донорското сърце, за да може пациентът да почине. В крайна сметка, донорското сърце е повредено, пациентът обаче е още на системи, отиват да кажат на майка му в чакалнята че е отхвърлил сърцето. Но тя е разбрала вече за заговора, и отива в столовата, взема си нещо за пиене и се нагълтва с хапчета, умира, и вземат нейното сърце и го присаждат на сина й и той продължава да живее.
Наскоро пак някой беше писал една приказка за майката, чийто син тръгнал да я гони с нож да я убива, навлезли в едни тръни и майката се обърнала и казала "Синко, внимавай да не се набодеш".
Майка да имаш, но майка да не си... (това съм го чувала много отдавна, вече не помня къде).
Какво нещо е да си майка!